— Шибай се, Трей! — тихичко изпсува тя. — Шибай се и в ада, че и оттатък!
Високият часовник в ъгъла звънна и й напомни, че храненето на Макс отдавна закъсняваше. Детето скоро щеше да обезумее. Тя си наложи да не мисли за Трей, за да поуспокои яростта и вълнението си. Тя положи длани на бузите си и се зае да диша в бавен и успокояващ ритъм, опитвайки се да прогони силния си гняв, да прочисти съзнанието си от предизвикателния образ — усмихващ се, черен като дявола, саможив и, проклет да е!, съблазнителен и мамещ като пътеводна звезда. С категорично тръсване на главата си тя накара образа да се разсее и се отблъсна от вратата. В края на краищата, доволно си помисли тя, отказът й беше смазващо ясен.
Край на магнетизма на господин Брадок-Блек.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
На следващата сутрин той отново беше там.
Търкаляше се по пода на дневната заедно с Едуард, а Гай, Женевиев и Емили го дърпаха и му подвикваха в желанието си да привлекат вниманието му. По скъпия златист килим се въргаляха смачкани и скъсани цветни панделки и хартийки, множество подаръци, бижута и рокли, плюшени играчки и кукли, боички и книги, седло от „Хермес“ за Гай — изобщо всичко, с което щедростта на Трей бе отрупала децата. Русите къдрици на Емили стърчаха под новото й скъпо боне, а около нежната шия на Женевиев се виеха три наниза бледорозови перли — най-изящните перли, които бе виждала някога. Гай здраво стискаше ръката на Трей и настояваше той да го придружи до конюшнята.
— Мой ред е, Трей, пусни Едуард. Хайде да вървим.
— Може и по-късно да види старата ти кранта! — Намусено се обади Емили и виолетките по коприненото й боне потрепераха от гняв. — Най-напред трябва да види балната ми рокля — първата в живота ми — каза тя и дръпна ръката на Трей. — Има блестящ воал върху бялата коприна и с нея изглеждам като…
— Като приказна принцеса. — усмихнато допълни Трей, освободи се от децата и седна. Едуард веднага се възползва и се сви щастливо в скута му.
— Наистина, като принцеса! — радостно повтори тя Усмивката й му напомняше болезнено за Емпрес. Сигурно е изглеждала точно така, когато е била на дванадесет — руса, с червени бузи и — с очи, в които танцуват пламъчета. — Преси каза, че мога да си направя прическа, защото това е семейно тържество и…
Звукът от гневното затваряне на вратата накара всички да се обърнат. На прага неподвижно стоеше Емпрес
Бледожълтата й копринена рокля беше дълбоко изрязана и Трей отново забеляза колко големи са станали гърдите й. Сигурно е някоя шивашка хитрост, предположи той, за да направи куртизанката още по-съблазнителна. При това доста успешно, отсече той и усети как желанието събужда сетивата му.
— Виж кой е тук, Преси! — възкликна Гай.
— Нали е страхотно! Трей е на почивка и е дошъл да ни види. — Очите на Женевиев бяха широко отворени от възторг.
— Виж новото ми боне. Трей казва, че е много шик — избъбри Емили, преправила гласа си като голяма жена, но накрая избухна в детски смях.
Емпрес виждаше възторжените очи на децата, чуваше развълнуваните им гласове, но най-много я трогна Едуард, който бе прегърнал Трей с малките си ръчички и силно се притискаше до него.
Всички се бяха затъжили за Трей. Говореха непрекъснато за него, докато преди няколко месеца, Емпрес гневно избухна и категорично им забрани да го споменават.
— Не искам да чувам и думичка за този човек. Ясно ли е? — рязко отсече тя и децата сведоха очи пред студения й поглед. Ала Едуард, който беше прекалено малък, за да разбере заповедта и причините, които бяха я продиктували, продължи да пита за Трей. Сега той така ожесточено се беше вкопчил в Трей и големите му бебешки очи така уплашено я гледаха, че Емпрес усети как сълзи напират в очите й.
— Добро утро. В Париж май спите до късно — иронично подхвърли Трей, галейки Едуард с изящните си ръце.
— О, Преси никога не става рано, нали, Преси? — Гай се притече на помощ на сестра си и се опита да смекчи суровото изражение на лицето й.
— Изглежда, дългите нощи си казват думата — спокойно отбеляза Трей, като се престори, че не забелязва изражението й.