Емпрес не възнамеряваше да дава сметка на човек, който непрекъснато живееше извън общоприетите правила. Всъщност спеше до късно, защото често ставаше през нощта да наглежда Макс, когото преди малко беше положила в креватчето му.
— По-скоро ти си станал доста рано. — Раздразнено и язвително отвърна тя. — Нима Париж не успя да ти предложи развлечение през нощта?
— Всъщност — спокойно отговори той — още не съм си лягал, искам да кажа още не съм заспивал — поправи се той, мило усмихнат.
Емпрес усети как в гърдите й се надига вълна от негодувание при вида на почти незабележимите следи, с които безсънната нощ бе белязала лицето му, и на вечерните му дрехи, които погледът й бавно изследваше.
„Проклет да си, мръсник такъв!“ — мислено възнегодува тя и каза със спокоен глас, макар че изобщо не беше спокойна:
— Надявам се, че си се забавлявал добре.
— Дори много добре, благодаря. — Цялото му същество излъчваше дързост и разпуснатост. — А ти?
— Нощите ми са изпълнени с доста преживявания. — Отвърна тя и отмъстително наблегна на последната дума.
Очите му яростно блеснаха от обзелите го собственически чувства.
— В бъдеще преживяванията ти могат да станат още повече. — Той стоеше, подпрял брадичката си върху рошавата тъмнокоса глава на Едуард, а позата му излъчваше добронамереност и спокойствие. Думите му обаче бяха изречени с глух и дрезгав глас и от тлеещата злоба в очите му Емпрес усети как я побиват тръпки, които разляха по тялото й някаква странна топлина. Отворените й длани инстинктивно потърсиха дървената врата зад гърба й, като че ли хладният махагон щеше да й даде сили да се противопостави на заканата н думите му.
— Трей непременно трябва да види балната ми рокля — намеси се Емили, без да разбира причината за внезапно възцарилата се напрегната тишина. Двамата възрастни с усилие откъснаха поглед един от друг и се обърнаха към нея.
Трей имаше опит с подобни случаи и отговори преди Емпрес да успее да си поеме дъх.
— Чудесно, Принцесо, донеси да я покажеш и, ако ми кажеш кои са любимите ти скъпоценни камъни, ще ти ги купя за първото ти излизане в обществото. Всяка млада дама трябва да има скъпоценности за този случай.
Усмивката му разкри пред Емпрес цялата сила на вродения му чар и за частица от секундата тя си спомни за бурната зимна нощ, когато той я попита кои са любимите й цветя.
— О, Трей, наистина ли ще ми купиш диаманти? — възторжено заразпитва Емили и се наведе напред, за да погледне Трей в очите. — Наистина ли ще ми купиш? — попита тя извън себе си от радост.
— Емили, дръж се прилично! — отсече Емпрес, като видя, Трей да кима утвърдително. — Разбира се, че няма да ти купи! — раздразнението й заплашваше да се превърне в ярост заради показната щедрост на Трей и искреното възхищение на децата. По дяволите, защо всички го обичаха?
— Трей вече каза, че ще ми купи — дръзко заяви Емили. — И аз настоявам да си получа диамантите.
— Хайде, Принцесо, тичай да донесеш роклята — помирително предложи Трей. — Със сестра ти ще обсъдим въпроса с огърлицата — добави той и съзаклятнически стрелна Емили с поглед.
— Нищо подобно няма да обсъждаме — отбранително заяви Емпрес, като видя, че Емили дари Трей с една чудесна усмивка, преди да вдигне полите си и да хукне към вратата. Емпрес реши, че сега е моментът да събере сили и да приключи спора веднъж завинаги.
— Недей пред децата — спокойно каза Трей, като че ли искаше да я предпази от необмислени постъпки. Той леко се усмихна, погледна първо Гай, а после и Женевиев и посегна да погали копринените коси на Едуард.
— А сега, вие двамата ще приготвите Едуард за разходка — предложи той на Гай и Женевиев, — защото каретата ми е отвън и ще ни отведе в зоопарка.
Още преди Емпрес да успее да се възпротиви, Едуард се откопчи от прегръдката на Трей и викът му отекна в цялата стая:
— Слонове, слонове, слонове!
— Нали той обожава разходките с карети — възбудено каза Гай и гласът му трептеше от радост. — Дали да не вземем с нас и…
— Хайде, приготвяйте се, ако ще ходите някъде — побърза да го прекъсне Емпрес, преди да е споменал за Макс и за любимите му разходки с карета. Смутена, тя бързо се обърна към Трей и каза:
— Ще им помогна да се приготвят… Нали знаеш дрехите и всичко останало… — добави тя припряно и отпрати децата.
Внезапното съгласие на Емпрес и неспокойното й поведение накараха Трей да се усъмни, че нещо не е наред, но радостта, че децата ще дойдат, прогони подозренията му.
Емпрес догони Гай, сграбчи го за ръката, принуди го да спре и изсъска: