— Трябва ли да носиш такива ботуши и в Париж? — заядливо попита тя и го накара рязко да се извърне.
— Нося само ботуши или мокасини — отговори той, като се направи, че не забелязва неочакваната промяна на темата и опита й да го обиди. — Няма значение дали съм в Париж, или някъде другаде. — Въздържа се да й каже, че обувките му не са нейна работа.
Емпрес беше настроена войнствено, но самият той не беше.
— Тя забавна ли беше? — неочаквано изстреля Емпрес, защото не можеше да потиска повече желанието си да узнае истината. Но беше принудена да признае, че дори в смачканото си вечерно облекло и с тъмните кръгове под очите си, Трей изглеждаше превъзходно. Тя пристъпи напред и посочи върховете на ботушите му.
За пръв път Трей забеляза лъскавия прашец, който издайнически блестеше върху черната кожа и си припомни обстоятелствата, при които беше попаднал там.
Дукеса дьо Соасон беше узнала, че Трей е в Париж — по всяка вероятност от някой от гостите на Емпрес — и му се обади, за да го покани на бала си, но той отклони предложението й, раздразнен от безапелационния отказ на Емпрес и вбесен от известността й и огромния брой задъхани почитатели. Не беше в настроение да общува с ненормалните приятели на Естел.
— Но, cheri, нуждаем се от твоята първичност — настоя тя със специфичния си дрезгав глас.
— За съжаление, не съм я пуснал в действие тази вечер — замислено и тъжно изръмжа той.
— Но ние се нуждаем и от прелестния ти чар, — усетила бе тъгата в гласа му. — Можеш да посвириш на новия ми „Бьорендорфер“. Ще накарам да го преместят в библиотеката в случай, че искаш да останеш сам и да си посвириш Лист. И само някой да посмее да те притесни — ще хвърчат глави.
Трей се разсмя.
— Винаги си била прекрасна домакиня, Естел. Но те предупреждавам, че тази вечер не ставам за компания.
Дукесата добре познаваше Трей и се съмняваше, че е възможно той да бъде скучен, но знаеше и това, че не бива да му противоречи. Естел наистина имаше много приятели, защото беше безупречно тактична. Трей пристигна късно и бързо се отправи към библиотеката през претъпканите стаи. Дукесата внимателно слушаше изявленията на маркиз Белемон за безобразията на социалистическата тълпа, но все пак го забеляза, махна му с ръка и му посочи библиотеката.
Изящният роял с извити резбовани крака, изработен от четиринадесет вида дърво, привлече погледа му. Под меката светлина той изглеждаше особено красив, подобно на екстравагантен орнамент в облицованата с тъмно дърво стая, чийто стени бяха отрупани с книги. Естел не беше забравила и за любимото му бренди.
Трей прокара пръсти по клавишите, наля си бренди и седна да свири. Той знаеше, че Естел ще го намери по-късно и ще доведе още някой приятел. Но засега щеше да го остави сам, както беше обещала. На моменти той забравяше всичко освен отчаяната тъга, която бликаше от тъжната музикална поезия на Лист. Дългите му пръсти се движеха грациозно и пъргаво. Свиреше сдържано, но долавяше напрежението с върха на пръстите си, с всяка фибра на тялото си, с цялата си душа.
Доста по-късно той вдигна очи и с изненада установи, че стаята се е напълнила с хора. Забеляза до себе си жени, които подканващо му се усмихваха, вперили жаден поглед в него. Той беше известен с необузданото си поведение и жените се надяваха, че не се е променил и че, както преди е готов да приема покани за всякакви развлечения. Но откакто беше срещнал Емпрес, бурното му и неутолимо желание се беше изпарило, а начинът му на изразяване и повърхностният му чар бяха станали някак автоматични. Сякаш повтаряше някое добре познато упражнение, без изобщо да се замисля. Тази вечер той се усмихваше и забавляваше всички, както обикновено, но галантно отклони всички предложения.
Докато допиваше последната си чаша заедно с Естел и съпруга й, влезе младата контеса Травис със страстни очи и мургава кожа. Тя прекоси стаята, подобно на нимфата на нощта, облечена в черен тюл със сребрист гланц, седна до Трей и му се усмихна. Той учтиво отвърна на усмивката й и продължи разговора си с дука. Малко по-късно тя докосна ръката му и нежно му прошепна в ухото. Той поклати отрицателно глава, но тя се премести още по-близо и му каза нещо невероятно дръзко. Тя бе омъжена отскоро и това за малко го възбуди. След като размисли, той довърши питието си и й предложи да я закара до дома, но малко по-късно, когато я целуваше в будоара й и тя пламенно разтваряше ризата му, Трей с почуда установи, че тя е прекалено висока, че косата й не е същият цвят и че меките й устни не му доставят никакво удоволствие.