— Знаех си, че ще отричаш — упорстваше Емпрес, защото все още беше на същото мнение по въпроса за Трей и чувството му за отговорност. — Както се отрече и от детето на Валери.
— Но не и от твоето — кротко й припомни той и добави с уморена въздишка — за всеки, който има очи, е ясно, че това дете е от мен, също както е ясно, че нито едно от другите не е. Много добре знаеш, че не можеш да скриеш цвета на кожата и косата му.
— Не знам нищо подобно — изстреля Емпрес, макар да осъзнаваше, че синът й е точно копие на Трей. Искаше да го нарани, както я беше наранил той, да го накаже заради самодоволния му, разгулен живот. — Всъщност аз те познавам съвсем бегло, като изключим уменията ти на любовник.
Той я измери със студените си светли очи — от обутите й в пантофи крака до високата й прическа.
— След като присъствах на един от следобедните ви приеми, открих, че аз ви познавам още по-слабо, госпожице — студено отвърна Трей. — Сигурно обожателите ти хвърлят чоп или може би ти самата избираш щастливеца всяка вечер? — Устните му се разкривиха в нещо подобно на усмивка. — Сигурно е много уморително да се справяш с всички тези мъже.
— Те са ми просто приятели, макар да съм уверена, че ти не познаваш смисъла на тази дума — възмутено отвърна тя. — Жената може да харесва мъжете по много причини.
Великолепен начин на изразяване, горчиво си помие ли Трей. Съвсем професионално, макар че възмущението беше малко попресилено.
— Знам какво имаш предвид, скъпа. Нали бяхме приятели някога? — Гласът му премина в приглушен, заплашителен шепот. — И си спомням много добре какво харесваше ти в едно приятелство.
— Грешиш — отхвърли тя гневно намеците му за нейните обожатели.
Всеки държи на своето, язвително си помисли той.
— В такъв случай, ти си прекрасна актриса, скъпа, защото ме накара да повярвам, че това, което правим, ти харесва.
— Безсрамник!
— Напротив, госпожице, просто поредният желаещ, който смирено се опитва да спечели благоразположението ви. — В тона му отново се долавяше предишното нехайство. — Дали фактът, че съм баща на сина ви, ще бъде в моя полза? — По лицето му нямаше и следа от вежливост. — Ако е така, бих искал да се възползвам от преимуществата си още сега. Или не ви предизвестявам достатъчно рано?
Емпрес бе втренчила яростен поглед в него и не вярваше на ушите си, но бързо се съвзе и нареди:
— Вън!
Трей с обич погледна сина си и й отвърна:
— Не! — прост отговор, примесен с известно неуместно задоволство.
— Ще повикам прислугата — разгорещено го заплаши Емпрес.
Той повдигна вежди и набързо прецени положението.
— Ами добре! — Подобно нещо не бе в състояние да го смути.
— Ще повикам полицията!
— Както искаш — любезно отвърна той. — Вярвам, че във Франция бащинските права все още попадат под защитата на закона.
— Проклет да си! — изкрещя тя, въпреки слугите и Макс. Не можеше да издържа повече.
Лицето му бе непроницаемо.
— Чувствата ни са напълно взаимни, скъпа Емпрес — много меко каза той.
Макс обърна личицето си по посока на вика на Емпрес, изхлипа тихичко в отговор, след което нададе пронизителен писък с пълно и целият почервеня.
— Гладен е — неспокойно заяви Емпрес, като се надяваше, че Трей няма да си позволи да измъчва Макс след изявлението си за бащиното право. Тя протегна ръце към сина си и нетърпеливо зачака. Трей се поколеба за миг, после целуна детето по челото и го подаде на майка му.
— Сега ще те помоля да ме извиниш… — остро каза Емпрес, спокойна, че Макс вече се намира в ръцете й.
Трей се настани в един удобен стол и се престори, че не разбира думите й.
— Няма защо — лениво отвърна той. — Независимо от това дали ми вярваш или не, това е единственото ми дете. Как се казва?
Емпрес се поколеба дали да му отговори, или да подхване отново спора, но реши, че няма нищо лошо в това да отговори на въпроса му.
— Макс — каза тя, като пропусна множеството фамилни имена.
— Защо го кръсти така? — гласът му прозвуча почти благо на фона на детските писъци. Трей се настани удобно, облегна се и скръсти крака. Бе сменил омачканите си вечерни дрехи със сиво сако от туид и кожени бричове, тъй като Гай настояваше Трей да поязди коня му. В тези дрехи изглеждаше като истински англичанин, ако се изключи великолепната му дълга коса.
— Това е името на рода ни — кратко отвърна Емпрес, седнала в люлеещия се стол. Би предпочела да не кърми Макс пред Трей, но само един поглед към небрежната му поза беше достатъчен, за да я убеди, че той няма никакво намерение да си тръгва. Искаше й се да го застреля, както си седи там, но вместо това започна нервно да разкопчава роклята си.