— Ще стане. — Нищо на този свят не му бе доставяло по-голямо удоволствие от гледката на Емпрес и сина му.
— Не! — Тя не искаше да спори, не се интересуваше колко струва копнежът й по него в сравнение с репутацията му на женкар. Не желаеше да избира между любовта и сигурността, нито пък желаеше да узнае къде свършва страстта и любовта. И най-силната любов загива, ако не е придружена от вярност и почтеност, а Трей не беше способен на това. Никога не е бил, никога не е искал да бъде, тъжно си мислеше тя.
— Върви си! — гневно заповяда тя. — Искам да си отидеш и никога повече да не се връщаш — добави натъртено тя. Като че ли самото произнасяне на думите щеше да я опази от бурните чувства, обхванали сърцето й.
Резкият й тон му напомни, че Емпрес Джордан има свой собствен нов живот и че независимо от сина им, чувствата, с който си спомняха за живота си заедно, очевидно бяха съвсем различни.
— Искам сина си — безцеремонно заяви Трей.
Тя можеше да го пренебрегва заради други мъже, но нямаше право да отнема сина му.
— Ще се боря с теб до последния си франк. Той е мой.
— Наш е — поправи я той с мрачна сериозност. Веднъж по време на непрекъснатите кръвопролитни битки между Блекфийт и абсароки някой открадна превъзходния му кон. Той продължи издирването в януарския студ дори след като всички останали от групата се бяха отказали, преброди четиристотин мили, навлезе много навътре в Канада, но го намери. Ако Емпрес знаеше това, може би нямаше да му отговори по този начин.
— За нищо на света — каза тя.
— За нищо на света ли? — неприятно се засмя той. — Не мислиш ли, че вече е доста късно, скъпа? — Ако Емпрес искаше от него да воюва за правата си, той с удоволствие би се съгласил. Всъщност никога не бе поставял под съмнение умението си да получи онова, което иска. Но с нейния усет към сделките може би щяха да постигнат и по-сполучливо споразумение.
— Ех, скъпа моя — кротко подхвана той. — Ти винаги си умеела да се пазариш чудесно. Личи си от цялата гази тълпа от… как ли е най-удачно да нарека похотливите мъже около теб?
— Би трябвало да знаеш — отмъстително мило отвърна Емпрес. — Ако ще говорим за похот, сигурна съм, че ти стотици пъти си изпитал това усещане.
— Хайде да не се обиждаме, миличка. — Той успяваше да овладее гнева в гласа си — умение, придобито от адвокатската му практика. — Нека просто кажем, че приятелите ти до един са се подвели по твоята благовидна прямота, от която аз винаги съм се възхищавал. Всичко, което искам, е да ме включиш в тълпата и да прибавиш параграф за свиждане със сина ми. Ще съм щастлив, ако ми отредиш тази привилегия. Предполагам, че прагматичната ти душичка ще открие преимуществата. Сигурно поддържането на къщата струва много пари.
— Ами ако се съглася? — кисело попита тя.
— Е, всички те познават като една „общителна“ вдовица. Защо да не обърнеш малко внимание на стария си приятел. Сложи Макс да си легне, защото той отдавна спи, заключи вратата и още сега можем да изпробваме тесничкото легло на бавачката. Остава просто да ми кажеш — попита той с очароваща подигравателност в тона си — дали предпочиташ франкове или долари.
Грубостта му бе просто невероятна.
— Предпочитам да изчезнеш заедно с отвратителното си предложение и да отидеш да забавляваш някоя друга — отсече Емпрес, трепереща от гняв, като едва успяваше да се владее.
— Но аз искам да забавлявам теб — каза той с ослепителна усмивка.
— Ще трябва да застанеш на опашката, скъпи Трей. — Отмъстителността й проблесна в отговор на усмивката му. — Изглежда, че съм много търсена.
— И има защо — отвърна той и погледът му се плъзна надолу по цялото й тяло, върна се нагоре и се спря на налетите й разголени гърди.
— Не си се променил — отбеляза тя.
— Ти също… освен… — тихичко промълви той — освен тези невероятни гърди. Ти си като богинята-майка, скъпа.
— Можеш да гледаш, колкото си искаш — каза тя и нарочно смъкна по-надолу спящото в скута й дете, за да не пречи на погледа на Трей. — Но няма да получиш нищо повече. — Мислеше, че е за продан, нека разбере, че не той ще е купувачът.
— Не ме предизвиквай, Емпрес. — Той измери с очи разстоянието помежду им. — Аз никога не губя. Съветвам те да запомниш това.
— Все някога ще ти се случи за пръв път — мило му отвърна тя, самодоволно долавяща силата, която й дава малкото същество в ръцете й и раздразнена от самоувереността на Трей.
— Спомням си, когато на теб ти беше за пръв път. — Трей затаи дъх и беше възнаграден с руменината, заляла внезапно дори бледата й гръд.
Тя загърна дрехата си, като че ли тънката копринена преграда, щеше да спре надигащата се топлина в стомаха й, предизвикана от неговите думи. В душата си пазеше завинаги спомена за невероятно красивия мъж, отправил към нея пламтящия си, изпълнен с желание поглед, когато излезе от ваната в стаята при Лили. Никога не бе виждала слугиня да бъде освобождавана толкова властно, макар и без думи.