Той знаеше какво цели тя, когато разголи гръдта си, но се овладя великолепно. Не беше наивен младеж и устоя на предизвикателството. Той обаче забеляза припрения жест, с който тя закопча дрехата си и опитът му подсказа, че Емпрес се чувства точно както и той самият. Нима наистина смяташе, че може да го държи настрана? Мъжете в живота й го дразнеха повече, отколкото искаше да си признае. Желаеше я много повече, отколкото му се искаше да я желае. Емпрес Джордан бе нещо много повече от безсърдечна делова жена, но той не искаше и да знае. Кипналите в него необуздани чувства заличиха състраданието и придаваха на думите му безмилостна грубост. Затова, когато тя отчуждено каза: „Това беше много отдавна“, той скочи на крака, решен да изясни нещата веднъж завинаги.
Тя потрепери, като го видя да се приближава към нея. Ръстът му изглеждаше застрашителен, изражението му бе зловещо, но гласът му прозвуча меко:
— Много отдавна беше, нали?
После протегна ръка и докосна рамото й. Пръстите му бавно се плъзнаха надолу, докато обхванаха заоблената й гръд и тежко се отпуснаха, сякаш за да докажат недвусмислено правото си на собственост.
„Трябва да се боря срещу властта му“, помисли си Емпрес, но тялото й предателски се поддаде на натиска му и тя затвори очи, за да се наслади на усещането.
— И независимо от мнозината желаещи — прошепна Трей, като продължаваше да гали коприната и да се наслаждава на меката й гръд, наблюдавайки със задоволство затворените й очи и червенината, плъзнала по шията й, — няма да чакам реда си и ще идвам в къщата ти.
Палецът му погали зърното, което щръкна под тъмната коприна.
— В твоята стая…
Малка капчица мляко се процеди през плата и Емпрес приглушено изпъшка, отвори очи и безсилно ги насочи по посока на кадифения му глас. Невероятната пулсираща топлина слизаше все по-надолу.
— Твоето тяло… — той лекичко докосна издайническото петънце. И от устните на Емпрес се отрони тихо стенание, с което тя откликна на жаркото удоволствие от лекото докосване на пръстите му. — Вече си предупредена.
Ръката му се плъзна нагоре, докато дланта покри пулсиращата вена под ухото й, после пръстите му потънаха в пърхавата мекота на косите й, сякаш придържаха главата й.
— Приеми извиненията ми, че си позволявам да се изразя така — промърмори той, сключи по-силно пръстите си, за да я принуди да вдигне лице към него, — но имам намерение да те чукам.
Усмихна се, по-точно леко разкриви устни и пусна косата й. Върха на пръста му докосна плътната й долна устна.
— Дори да заключиш всички врати, скъпа Емпрес, аз пак ще вляза.
Той я остави да седи разтреперана и шокирана, обърна се и излезе от стаята.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
През следващите дни той непрекъснато бе наоколо — на обяд или на разходка с децата или в стаята на бебе то. „Проклет да е, мислеше си тя, сякаш се опитва да се вмъкне в живота ни и да остане там“. Но щеше да е много грубо от нейна страна да лиши децата от огромното удоволствие, което им доставяше присъствието му. Не ги бе виждала толкова щастливи от години.
Освен обяздването, Гай се учеше да язди като абсароки и когато веднъж отиде да види новите му умения, сърцето замря в гърдите й. Разперил ръце, Гай пазеше равновесие на гърба на един препускащ кон и от мястото, от което го наблюдаваше, й се стори, че той се накланяше твърде опасно, докато конят обикаляше в кръг. Тя едва сдържаше писъка в гърлото си и го гледаше унесена, очаквайки всеки момент да се строполи долу. Като я забеляза, Гай весело й махна и тя отвърна на поздрава му, скована от страх. Пулсът й се успокой едва когато Гай най-сетне седна на седлото. Емпрес видя как брат й стигна до Трей, който наблюдаваше урока, и започна оживено да жестикулира и да му обяснява нещо, или по-скоро да го убеждава в нещо. Яхнал прекрасния си дорест кон, Трей го изслуша мълчаливо, после кимна. Очевидно Трей се бе съгласил да изпълни молбата на Гай, който само миг по-късно яхна коня си и се провикна:
— Гледай ни сега, Преси, гледай!
Емпрес разтревожено се вкопчи в перилата, като видя, че Трей и Гай се насочват към двата противоположни края на хиподрума, бавно обръщат конете си и ги насочват право един срещу друг. Те потеглиха отначало в тръст, после в лек галоп и накрая се понесоха устремно към центъра. Двамата оставиха конете да препускат сами, изправиха се върху гърбовете им, балансираха, внимателно прецениха скоростта и разстоянието и размениха местата си с отскок, когато дорестият и черният кон се разминаха.