Децата се смееха и се закачаха, както обикновено. Трей бе внимателен, търпелив и любезен, но някак разсеян и те не успяха да го въвлекат в лудориите си. Той отказа първото ястие и не се докосна до второто. Опита малко от телешкото, но направи знак да го отсервират след първите няколко хапки. Емпрес не можеше да вкуси нищо. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите. Струваше й се, че туптенето му е по-силно от смеха на децата. Бяха прекалено близо един до друг. Вдигнеше ли очи, веднага го съзираше — отново официален, със сако и връзка, леко смръщен, когато не разговаряше с децата, облегнат на стола си и старателно отбягващ да погледне Емпрес. И на двамата вечерята с децата поразително им напомняше на снежните дни в Уинтър Маунтинс.
Гай трябваше два пъти да попита Трей дали е взел билети за цирк и когато той най-сетне чу въпроса, само кимна в отговор, но руменината по бузите на Емпрес веднага го разсея. Двете напълно еднакви розови петънца на скулите й изглеждаха като положени с четка. Трей си спомни, че тя винаги се изчервяваше така, докато се любеха и неспокойно се размърда на стола, като усети, че се възбужда.
— Искате ли десерт, господине?
Трей вдигна поглед и механично поклати глава.
— Трей, трябва да си вземеш малко — настоя Емили.
— Хапнах преди да дойда.
— Не си, нали беше с нас.
Едва тогава той си спомни, че наистина не е ял. Беше пил прекалено много предишната вечер заедно със Сати в „Ша Ноар“, където гостите на дукесата продължиха празненството, затова сега изобщо не му се ядеше.
— Това е шоколадов мус, Трей — продължи да настоява Емили, на чийто уши проблясваха перлените обички, които й бе купил същия ден.
Той кимна и прислужникът внимателно постави чинията пред него. Изяде една лъжичка, обърна се към грейналото в очакване лице на Емили, каза: „Прелестно“ и се зачуди какво е хапнал току-що. Спокойно можеше да е варено дърво.
Без да се тревожи, че може да нарани чувствата на братята и сестрите си, Емпрес дори не се престори, че се храни, а просто заяви: „Не съм гладна“ и се отдаде изцяло на усилията си да държи погледа си встрани от Трей.
Това бе най-дългата вечеря в живота му.
Емпрес си мислеше да извика на децата: „Всички веднага да лягат“, но замаяна от вълнение, не знаеше какво би правила ако те се подчинят и тя остане насаме с Трей. „Я се стегни,“ заповяда си тя и се усмихна на Женевиев, която току-що бе разказала някаква история и сега самодоволно се подсмихваше.
— Женевиев има прекрасно чувство за хумор — обяви Емпрес на цялата маса и срещна обърканите лица на децата.
— Разказвах на Трей за канарчето си, което Гай го настъпи — каза Женевиев и в тона й се долавяше отмъстителност. — Сега, той трябва да си признае пред всички, да си понесе наказанието и…
— Колко пъти да ви повтарям, че беше случайно. Не съм искал — протестира Гай.
— Не беше случайно!
— Беше!
— О, Боже — промълви Емпрес.
Трей погледна часовника и даде знак да напълнят чашата му.
След вечеря Едуард си легна пръв. През следващите два часа го последваха и другите деца, като всяко от тях настояваше да каже лично лека нощ на Трей.
След като настаниха децата в леглата им, Емпрес и Трей останаха сами пред спалнята на Гай и помежду им се възцари неловко мълчание. Нямаше ги неспирните въпроси на децата, глъчката от гласовете и необузданите им желания. За секунда Емпрес срещна погледа на Трей, но бързо сведе очи, уплашена от пламъка, който гореше в него.
— Аз ще… отида да видя Макс… още веднъж — със заекване продума тя, застанала опасно близо до Трей в здрачния полумрак на хола и заслушана в шепота на чувствата си, които напираха да се излеят навън.
Извърна се и се втурна по коридора към детската стая, като се молеше Трей да си отиде и да я избави от терзанията. Но след като се увери, че Макс и бавачката спокойно спят и затвори вратата зад себе си, Емпрес се озова срещу Трей, който се бе облегнал на ламперията в хола.
— Спи ли? — попита той и се отблъсна от полираната ламперия от магнолия.
Тя само кимна, защото почти се задушаваше.
— А бавачката?
— И тя — прошепна едва чуто Емпрес.
— Всички спят. — Светлите му очи блестяха върху мургавото му лице. В сумрачния коридор раменете му изглеждаха още по-широки, развълнуваното й съзнание го виждаше още по-висок. Трей й се струваше направо огромен.