— Няма ли да излизаш тази вечер? — почти шепнешком попита той.
Емпрес преглътна, преди да отговори и неспокойно се вгледа в блестящите хипнотизиращи очи на Трей. Цялото й същество се стремеше към него — отчаяно и неудържимо — и Емпрес побърза да сведе поглед към цветята на килима, за да не се хвърли в обятията му.
— Къде е стаята ти? — тихо попита той.
— Не! — извика тя и се обърна, очите й се разшириха от уплаха, а ръцете й конвулсивно се свиха в юмруци.
Ала освен уплаха Трей долови и трепета в гласа й и разбра, че отказът й не значи почти нищо.
— Нали си свободна тази вечер… — промърмори той, но думите му казваха много неща.
— Не, моля те — прошепна Емпрес едва чуто, по-скоро като молба, отколкото като отказ.
Трей познаваше безгрешно кога жените капризно отказват, а всъщност копнеят да приемат. Затова бавно протегна ръце към нея. Пръстените му проблеснаха в полумрака.
Емпрес не помръдна, загледана в ръцете му, които се опитваха да я докоснат. Не можеше да спре да трепери. Деликатните му ръце нежно обгърнаха раменете й и тя потръпна. Беше толкова тихо, че звукът от дишането им сякаш пореше въздуха. Той решително я притегли към себе си. Ароматът на бял люляк се примеси с мириса на планински бор, който се носеше от дрехите на Трей. Тялото й се поддаде под натиска на ръцете му и тя несъзнателно вдигна глава и потърси целувката му.
Двамата се бореха безуспешно със завладялата ги бушуваща страст и в шеметния миг, преди устните им да се слеят, Емпрес прошепна:
— Моля те, върви си!
Извивката на сведените му клепачи проблесна като бяла коприна.
— Добре — отвърна той и целуна устните й.
Беше нежна, пърхаща целувка и след този кратък безумен, миг Емпрес стремително обви шията му с ръце, а той плъзна своите надолу към бедрата й. Така жадно я привлече към себе си, че тя извика от болка. Той не обърна внимание на вика й. Цялото му същество се стремеше към парещата сладост на примамливите й полуотворени устни. Притисна тялото й към своето, докато всяка нейна копринена извивка се сля с мъжествената му фигура. Миг по-късно той рязко откъсна устните си от нейните, сякаш търпението му ненадейно бе изчерпало и без това ограничените си възможности.
— Къде? — рязко и нетърпеливо попита той, докато устните му се плъзгаха по гладката й буза, а ръката му настойчиво насочваше нейната надолу към неистовата проява на мъжествеността на тялото му.
Тя потрепера, като усети под дланта си огромната му, пулсираща възбуда почувства как тялото й отмаляло се разтваря при резкия му въпрос. Той нетърпеливо я избута няколко крачки назад и я притисна между себе си и облицованата стена. Без да дочака отговора й, изгарящ от безумна страст, той бутна ръката й, сграбчи в шепи копринените й поли и ги отстрани от пътя си. Дългите месеци на въздържание казаха своето. Щеше да намери спалнята после.
— Не трябва да си тук — изплака Емпрес, разтърсвана от надигащото се желание. Усети полъха на въздуха между краката си. Силните ръце на Трей, опипваха бедрата й.
— Зная — пресипнало отвърна той, грубо дръпна нагоре смарагдовозелената коприна на роклята и фустите й и развърза връзките на бельото й. — Няма да ни отнеме много време.
— Проклет да си — прошепна тя в отговор на наглата му грубост и изведнъж се опомни от омайния екстаз на забравата.
— И ти бъди проклета, Емпрес Джордан, задето ми причини това — изръмжа той и дръпна силно връзките.
— Не, Трей, моля те — ужасено извика тя и се опита да се изкопчи. — Не тук. Ами ако слугите… или децата…
Той рязко спря, сякаш го бе ударила с нещо. Споменаването на децата го накара да обуздае яростната си страст… но съвсем за кратко. Не беше способен да разсъждава трезво, тласкан от болезнената нужда, която изключваше всякаква логика.
— Къде? — дрезгаво попита той, разтреперан от нетърпение, а ръката му я изгаряше през батистеното бельо като дамга.
— Там — отвърна Емпрес, доловила прекалената му възбуда и едва способна да удържи собствения си пламенен копнеж, макар да бе изрекла задължителните думи на отказ. На края на силите си, Емпрес пренебрегна целомъдрието и принципите и посочи стаята си, защото мечтаеше отново да го почувства в себе си, защото искаше да преодолее ненаситния копнеж по красивия, себичен и безпътен мъж, който възпламеняваше всяка фибра на тялото й.
С едно бързо движение на ръката си Трей я грабна и я понесе към стаята, отвори вратата с трясък, затръшна я след себе си и като че ли изобщо не чу шума. Погледът му бързо обходи стаята, макар че в сегашното си превъзбудено състояние не видя почти нищо. Трей грубо метна Емпрес върху сатенените завивки на позлатеното легло с форма на раковина, нетърпеливо избута полата и фустите й нагоре и трескаво смъкна гащичките й. После разкопча панталона си със същото нетърпеливо движение. Разтърсващото го желание бучеше в ушите му, легна върху Емпрес и бурно проникна в нея.