Зает единствено със себе си, той свърши за секунди, сякаш тя бе просто инструмент за задоволяване на похотта му. Излезе от нея също толкова рязко, колкото бе проникнал в тялото й, претърколи се настрана все още ядосан и напрегнат, достигнал оргазъм, но незадоволен. Преметнал ръце през главата си, той лежеше до нея неспокоен и възбуден. Обвиняваше Емпрес за хаоса в мислите си, за пламенния яростен копнеж, който размътваше разума му, разяждаше душата му и го правеше безсилен. Никоя жена не го беше карала да се чувства така. Никоя. Той изруга към изрисувания с безгрижни купидончета таван, като че ли богато украсената златиста повърхност бе виновна за състоянието, в което се намираше.
Емпрес лежеше с гръб към Трей в своята половина на леглото и тихичко плачеше, унизена и изпълнена със самосъжаление. Въпреки циничното му и подигравателно поведение през последните две седмици, въпреки неприличните му намеци, тя не бе допускала подобно нещо — безчувствено, почти животинско съвкупление, като че ли са непознати и дори по-лошо — врагове. Тя вече не познаваше мъжа до себе си и не можеше да продължава да се залъгва с розови мечти или спомени за времето, прекарано заедно с Трей. Човекът, който лежеше до нея, бе друг — суров и безмилостен. Тя го чувстваше чужд и искаше да се откаже от изтощителната битка, която водеха помежду си. Изправи се и се измъкна от леглото, за да избяга от ужасното си нещастие, но ръката на Трей я възпря. Пръстите му се сключиха като белезници и я придърпаха назад.
— Не съм свършил.
Беше се изтегнал лениво и отпуснато, но видът му бе в пълна противоположност с позата и изразяваше разтърсващите го чувства. Малкото здрав разум, останал незасегнат от лудостта му по тази жена, му подсказваше, че именно тези чувства са най-голямата грешка в живота му.
— Моля те, Трей, не по този начин — помоли Емпрес. В погледа и в гласа й се долавяше огромно съжаление.
Видя как той се опита да отговори и не успя.
— Защо не — меко попита той, но остана все така напрегнат и неспокоен. — Нали си свободна тази вечер. — Лицето му бе сурово, а пръстите му причиняваха болка. — Аз съм ангажиментът ти за тази вечер. Няма ли да ми предложиш малко от всеизвестното си щедро… гостоприемство? И аз съм като другите мъже.
— Няма други мъже — тихо отвърна Емпрес. Беше уморена да се преструва и искаше да достигне сърцето на този студен и рязък мъж, който стискаше китката й до болка.
— Лъжеш — дрезгаво се сопна той.
— Питай ги — примоли се Емпрес с единственото желание да се оттегли от бойното поле на взаимното им неразбирателство.
— Колко забавно! Дали да попитам всеки поотделно, или да ги събера всичките? Моите поздравления за самообладанието ти, скъпа. Блъфираш великолепно! — Той й намигна съвсем не на място и й подари най-ослепителната си подигравателна усмивка.
— Това е самата истина! — изрече с равен глас Емпрес и погледна мургавия красив мъж, спал с толкова много жени, че сигурно бе последния човек на земята, който имаше право да й чете морал. — Ти си единственият мъж, с когото съм била.
— Сигурен съм, че това е просто една очарователна лъжа — отговори Трей с преднамерена вежливост, но не повярва на думите й, защото собствената представа за веселата вдовица от Париж бе съвсем различна. Човек не получава току-така прякора Зелената изкусителка. — Сигурно в повечето случаи невинният ти номер минава, нали? — закачливо добави той.
— Какво искаш от мен? — уморено попита Емпрес с разбито сърце, опустошени мечти и излъгани надежди — и всичко това заради един красив мъж, който някога е бил мил с нея.
— Като начало искам да спя с теб непрекъснато в продължение на около седмица, а след това отново ще преразгледам правата си. Как ти се струва?
— Като Трей Брадок-Блек, най-добрия жребец за разплод в света — остро отвърна Емпрес и в този миг осъзна колко далече са представите й за него от истинската му разгулна същност. — Освен това нямам никакво намерение да те приемам в дома си — разгорещено добави тя и се опита да се освободи от желязната му хватка.
Той не помръдна, но продължи да я стиска без никакво видимо усилие.
— Не мисля, че е необходимо съгласието ти, скъпа — провлечено каза той и изгледа непримиримата й фигурка от глава до пети, но тонът му бе не по-малко разгорещен от нейния. — Ще ми бъде също толкова интересно да те завържа за леглото си и да си припомня всичко, което някога ти харесваше.