— Съжалявам, че ще те разочаровам — отмъстително отвърна тя, предизвикателно изправена срещу него с разрошена коса, измачкана рокля и по чорапи, — но с Макс програмата ни е напълно запълнена.
— Няма нужда да те развързвам, за да го кърмиш.
— Чудовище! Тук не ти е Монтана, където думата ти е закон. — Гласът й трепереше от гняв. — Родът Джордан са благородници още от времето на Шарлеман, когато твоите абсароки не са били виждали дори и кон и са ловували пеша.
Той замря. Нито един мускул не потрепна на безизразното му лице.
— Не ме интересува — думите му бяха властни, също както и позата му — дори родът Джордан да е отпреди Потопа. — Едно мускулче под скулата му конвулсивно трепна и наруши пълната неподвижност на лицето му. Гласът му се снижи до стенещ шепот. — Не ме интересува дали са яздили коне хиляда години преди нас, защото, ако реша да те отведа тази нощ, ще го направя. Разбираш ли? Лесно ще намеря дойка за Макс. Не се заблуждавай по отношение на възможностите ми. — Той почти строши костите на китката й.
Тя пребледня, като си спомни за властната натура на Трей. Знаеше, че способен на всичко, той не бе джентълмен, който я ухажва. В съзнанието й изплуваха всички белези на властта на семейство Брадок-Блек — личната охрана, малката армия от хора от племето, частната железопътна линия и влакът, влиянието им върху политиката, огромното богатство. Спомни си как веднъж в ранчото бе попитала Трей какво възнамерява да прави по-нататък и той й бе отвърнал: „Ще управлявам моята половина от Монтана“.
— Наистина ли? — Очите й искряха зелени и дълбоки на бледото лице. — Наистина ли ще ме затвориш?
— Може би — отвърна той. — Ела тук и ще го обсъдим.
— Презирам те! — Всяка дума бе изречена отчетливо, пропита с омраза.
— Всичко това е лудост — безизразно каза той. — Така че нищо няма значение, докато се радвам на очарователната ти компания.
— Никога не бих го направила по собствено желание — горчиво и намусено отсече тя.
— Я да видим дали не можем да направим това. Усмивката му бе така неприятна, че я накара да изтръпне от откровената враждебност, която прочете в нея. Той я дръпна и тя разтреперана се приближи. Този суров и неумолим мъж я плашеше.
— Съблечи се. — Дори в тези прости думи се криеше заплаха. — Не съм те виждал от месеци.
Тя се поколеба за миг, но изражението на лицето му не допускаше отказ. Затова, когато пръстите му леко се отпуснаха, сякаш да проверят дали ще се подчини, Емпрес наистина го стори.
Тя се изправи пред него, като едва се държеше на краката си, погледна го изпод гъстите си мигли, а в магнетичните й зелени очи проблясваше отново проклетото невинно пламъче. Той разбираше много добре защо я наричат Зелената изкусителка.
— Чакам. — Той се облегна на украсената табла на леглото и прокара ръце през дългата си коса.
Емпрес посегна към малките емайлирани копчета на роклята си.
— Първо си пусни косата — нареди той в желанието си да я види каквато я помнеше, а не с модерната парижка прическа. — Искам да почувствам косата ти.
Тя посегна към едно от кокалените гребенчета в косата си, но заплашителната команда я накара да възнегодува, а моментният й страх бе заменен от гняв, когато презрително каза:
— Да, сир. Ще искате ли още нещо, Ваша светлост?
— Още доста неща, скъпа, преди да приключим — лениво промърмори той, но очите му ехидно блестяха. — Ще изпробваме твоята покорност и моето въображение… когато му дойде времето.
— Отказвам… — процеди тя през зъби. Очите й мятаха зелени мълнии, предизвикани от деспотичните му заповеди да се държиш с мен като с някаква…
— Уличница? — подигравателно й подсказа той.
— Точно така. Никога! — Тя стоеше, стиснала украсения гребен като оръжие.
— Мисля, че тази роля много ви отива, госпожо Майлс. Аз несъмнено не съм първият от харема, който си позволява да се обърне към теб с по-специална молба. Обичам да чувствам косата ти! — ненадейно добави той, сякаш обсъждаха причините, накарали го да отправи молбата си и горчивината й изведнъж стана неуместна. — Във всеки случай — гласът му отново стана суров, — мнението или чувствата ти изобщо не ме засягат. Интересува ме единствено тялото ти. Чакам… и Южна Франция те чака… или ако предпочиташ по-екзотични места — Северна Африка.
Тя запрати гребена по него, но Трей само се усмихна и го улови във въздуха.
— Зависи само от теб — каза той с лека подигравка, — скъпа госпожо Майлс.
Наблюдаваше я как неохотно разпуска косата си, улавяше с лека усмивка гребените, с които тя го замеряше и ги подреждаше на нощната масичка. Малките копченца на китката я затрудниха, ала след като ги разкопча, Емпрес преднамерено гневно остави роклята да се свлече на пода.