Той разпери ръце и тя се хвърли в прегръдката му, обви с ръце кръста му и здраво се притисна до него. Погледна нагоре и упорито повтори:
— Хайде, кажи ми. — Искаше да се почувства в безопасност, копнееше за неувяхващата му любов като млада девойка.
— Няма никакъв харем — меко каза той с плътния си дълбок глас. — От много време насам.
— Все още миришеш на амбра. — В зелените й очи се прокрадна сянка на неверие — Знаеш за какво се използва амбрата — за да възбуди сетивата, да изостри желанията.
— Това е просто игра — небрежно каза той, а ръцете му изгаряха гърба й през пурпурната коприна. — Жените го харесват. Кара ги да се чувстват порочни.
На всички балове за дръзките жени и авантюристично настроените мъже имаше амбра. За онези, които искаха да отидат още по-далеч, имаше и опиум, но той обикновено отказваше да се докосне до него.
— А какво правиш с порочните жени? — настоя да узнае Емпрес, обхваната от дива ревност към всяка жена, която бе дръзнала дори да го погледне.
Той сви рамене. Искаше тя да разбере, че никоя от тях не значи нищо за него.
— Смеем се, а после… нищо — спокойно каза той. — След това някой изтърсва нова глупост и всички отново се засмиват. Скъпа, нали знаеш колко е банален този разпуснат живот. Но отсега нататък — продължи той и обхвана лицето й с ръце — ти ще бъдеш моята амбра.
Трей зарови лице в ухаещата й коса, и промърмори:
— Ти си моят опиум… моята амбра… моята неземна омая.
Той повдигна глава, отърка лицето си в нейното и прокара бузата си по нейната гладка кожа, правилния й нос и извивката на брадичката, после отново вдъхна аромата й.
— Ти си моят омаен сън, който се сбъдна — продума той и силно я целуна.
Макар че почувства топлината на устните му върху своите и усети мириса на коняк, макар че долови тръпките, които пробягаха по гърба й, когато нежната му целувка отстъпи място на напористата, нетърпелива страст, която тя обожаваше, Емпрес продължаваше да се пита дали Трей бе целувал и Клотилд по същия начин малко по-рано същата нощ. Какво значение имаше това сега? Защо искаше да знае, след като държеше в ръцете си всичко, което желаеше на този свят. Нямаше ли да е по-разумно да не знае нищо. Сигурни, само че тя никога не е била разумна и затова искаше да чуе от него нещо повече от простото отричане на жените в живота му. Затова, когато се отдръпна, останала без дъх, и усети как Трей нежно прокарва езика си по извивката на веждата й, тя решително изрече:
— Трей, искам да науча всичко за… порочните жени. — Попита го напълно сериозно и той знаеше много добре за какво става дума.
Когато заговори, Трей бе изоставил закачливия тон и беше съвсем сериозен, както когато говореше за работата си.
— Заклевам се, че пазих пълно въздържание, колкото и невероятно да ти се струва. Това може би обяснява отвратителното ми поведение снощи — извинително добави той. — Прости ми, ако съм те засегнал, но и ти имаш вина, — заключи Трей — задето ме предизвика с тези проклети мъже, които непрекъснато се навъртат наоколо.
— Ти ревнуваш — закачливо отбеляза Емпрес и почувства някакво странно задоволство.
— И те искам само за себе си.
— Следващия път, когато погледнеш някоя жена, както гледаше Клотилд тази вечер, ще й покажа какво значи да искаш някого само за себе си. — Емпрес войнствено издаде напред брадичката си, при това съвсем не на шега.
— Трудно е да се справи човек с теб.
— А с тебе — направо невъзможно.
— Великолепна комбинация — трудното с невъзможното — шеговито подхвърли той. — Е, поне няма да ни е скучно.
— Наистина ли не си? — попита тя съвсем не на място, като се чудеше дали настойчивите й въпроси няма да го прогонят, тъкмо когато отново го беше спечелила, но Емпрес бе толкова ревнива, а отговорите му съвсем не бяха категорични. Тя не знаеше дали това е нарочно или се дължеше на факта, че е мъж.
— Какво? — подразни я той и това я направи още по-подозрителна, защото Трей много добре знаеше за какво става въпрос.
— Наистина ли не си спал с други жени? — намусено каза тя, докато той ослепително й се усмихваше, искрено развеселен. „Косата му е просто прелестна, мислеше си тя. Всяка жена би дала мило и драго да има такава.“ Ако вчера, миналата седмица или когато и да е, друга жена бе прокарвала пръсти през косите му, Емпрес би я убила незабавно. Нима бе възможно човек да изпитва безумна ревност като нейната и да не попадне в затвора за убийство, запита се тя.
— А ти? — нахално попита Трей.
О, тя щеше да му даде да се разбере.
— Това изпит ли е? — сладко попита тя. Радостта мигом изчезна от погледа му и той почти изръмжа: