— Често ли правиш това? — попита Емпрес наивно. Трей замълча. Какво можеше да каже на току-що пленена и обладана девственица, пък и на когото и да било, ако зададе такъв тенденциозен въпрос. Нима можеше да се направи на ударен и да попита „Какво разбираш под често?“ или пък „Дали твоето разбиране за «често» съвпада с моето?“
Накрая Трей реши, че това е един от въпросите, на които един джентълмен никога не биваше да отговаря. На тази мисъл го наведе един отдавнашен съвет на баща му, свързан със скромността и вежливостта. Трей се усмихна и отговори:
— Ще бъда щастлив да го правим толкова често, колкото ти пожелаеш, но ако се изморя много, ще трябва да поръчам да ни носят храната горе.
— Колко забавно! — призна Емпрес с усмивка на лицето си.
След като освободи едната си ръка, Трей се пресегна към нейната и отбеляза:
— Колко хубаво е, че го намираш за забавно.
Този път Емпрес го погледна по различен начин — малко кокетно, с явно задоволство.
Трей стисна леко ръката й, като на стар приятел, без да позволява да се разбере интимността, която той самият чувстваше при подобен жест.
— Уморена ли си? — попита той загрижено и с цел да промени темата на разговора им.
— Не, не бих казала, но все пак можем да си починем — предложи тя толкова делово, сякаш молеше за кратка почивка по време на работата си.
Трей се облегна на възглавниците, като все още държеше ръката й в своята и помоли:
— Разкажи ми за себе си.
— Първо ти ми разкажи за себе си — отвърна му Емпрес нежно. Тя определено предпочиташе анонимността, тъй като възнамеряваше да заличи впоследствие спомена за този период.
Трей разбра нежеланието й да разкрива подробности от живота си. Той вежливо се съобрази с молбата й, въпреки че слабият й френски акцент доста го интригуваше. Излегна се удобно настрана, като все още държеше ръката й в своята и започна да й разказва за абсароките и клана на баща си. Тогава някой неочаквано почука на вратата.
— Удобно ли е да вляза? — попита дълбок мъжки глас.
Трей, явно развеселен, отвърна със същия тембър:
— Не, но заповядай?
Секунда преди Блу да влезе в стаята, Емпрес успя да се пъхне под завивките.
— Виждаш ли колко е стеснителна — каза Трей и сей усмихна.
— Наистина ли? — подхвърли Блус ироничен, подигравателен тон, убеден, че Емпрес съвсем не е толкова срамежлива, още повече, че очевидно бе гола под завивките. Блу се облегна на вратата и каза:
— Полтрейн се е разприказвал ужасно долу. Мислех си, че трябва да знаеш. Сигурно пак е препил, но нали знаеш какво е отношението му към нашето семейство. Може би няма да е зле с Фокс да те охраняваме тази вечер. Почти е полудял от яд, че го преметна при наддаването. Казва, че ще си уреди сметките с теб. Наприказва още куп глупости.
— Не се безпокой! — отвърна му спокойно Трей. — Знаеш, че не може да си позволи нищо, докато сме тук, у Лили. Станал е толкова смел само защото е пиян. Освен това, доколкото знам, ти се надяваше да видиш Кейт тази вечер. Не разрешавай на Джейк да ти разваля вечерта, Ще се видим утре сутринта.
— Сигурен ли си, че няма нужда да останем?
— Напълно съм сигурен. По дяволите, Блу, чувствам се в безопасност тук, така както бих се чувствал у дома.
Блу огледа любопитно извивките на скритото под одеялото тяло на Емпрес и запита със загадъчен тон:
— Как сте?
— Много добре. Наистина — отвърна Трей с усмивка. — Даже твърде, твърде добре — добави той.
Блу се отдръпна от вратата и каза:
— Тогава ще се видим утре сутринта.
— Само не много рано — подметна Трей и кимна в посока към Емпрес.
— А може би направо следобед — уточни Блу, подсмихвайки се.
— Да, наистина следобед ще е по-добре.
— Кандрукса-тситсетсе — каза Блу на наречието на абсароките, което гласеше: „Не забравяй да си починеш“.
— Аху-чи-а бихавим ко-би-чеки — отвърна му Трей на същия език, което пък значеше: „Достатъчно време ще имам за сън, когато ме прибере земята“.
Трей отметна завивките и прегърна Емпрес, след като Блу тихо притвори вратата.
— Блу ми е като истински брат — призна той. — Следващия път трябва да те запозная с него. Убеден съм, че ще ти допадне.
Емпрес извъртя глава към него и прошепна:
— Всичко е толкова объркващо.
— На никого тук това не му се струва объркващо. А що се отнася до Блу и Фокс, те са почти винаги с мен, така че…
— Разбира се, може би ще се запозная с тях…
— Може би…
— А защо са винаги с теб?
Емпрес бе чувала откъслечни слухове за враждата между Хейзард и останалите фермери. При тази изолация високо в планината и при огромния ангажимент да се грижи за оцеляването на семейството си, Емпрес не бе имала никаква възможност да се интересува или любопитства за проблемите на богатите мъже.