Емпрес се събуди първа. Сънят й бе неспокоен, на пресекулки. В съзнанието й се редяха различни лекарства, билки, комбинации и пропорции; мъчеше се да си спомни нещо, което би могла да забрави и което щеше да помогне Трей да се възстанови по-бързо. „Той трябва да оживее!“, повтаряше й един вътрешен глас. Тя се изправи на леглото си и отвори рязко очи. Дължеше му собствения си живот, спомни си тя въпреки умората и сънливостта си. Длъжна бе да му се отблагодари. Изведнъж погледът й се спря на електрическата лампа над огледалото на бюрото. Електрическа лампа! Не бе забелязала това през всичките тези напрегнати часове, в които се бореше упорито със смъртта. Струваше й се странно и неочаквано да види такова нещо в този отдалечен край на прерията. „Всъщност защо пък не?“ — каза си тя. Хелена бе известна с техническия прогрес и откритията си. Още през 1882 година бяха пуснали първите си улични лампи, а преди това бяха въвели използването на генератори в мините. След като семейство Брадок-Блек имаха всичко останало, защо да нямат и електрически лампи! Но мислите й отново се върнаха към единствената й цел — Трей трябваше да оживее и никакви други чудеса на техниката и науката не бяха в състояние да я впечатлят при тази единствена грижа.
Сребристият пламък в очите му продължаваше да я следва дори сега, когато тя изобщо не можеше да ги види, затворени безчувствено под натежалите клепачи. Тя усещаше излъчващата се от тях красота, ведрост и пламенната страст, скрита някъде дълбоко в погледа му. Обзеха я някакви смесени чувства, които допълваха решимостта й да се бори на всяка цена за живота му. В спомена й оживя загадъчната му усмивка, арогантната му увереност, че ще й намери любимите цветя дори през януари, в тази зарината със сняг страна.
Когато Емпрес се събуди, Хейзард се изправи и се приближи към прозорците, гледащи на изток. Той отмести тъмното тежко перде. Над планинския пейзаж приплъзваше първата сивкава светлина на зората.
— Утрото дойде — обяви Хейзард и пусна обратно пердето.
Блейз се пробуди от гласа му, стана от леглото и се отправи към мъжа си, за да се облегне на солидното му рамо.
Думите на Хейзард отекнаха в съзнанието на Емпрес с нова искрица надежда.
С приближаващото се утро всеки от тях по своему усещаше победата.
Трей Брадок-Блек бе оцелял през тази критична нощ.
Това наистина бе победа.
Блу и Фокс се появиха съвсем рано сутринта, за да отменят Емпрес, Хейзард и Блейз, които се оттеглиха за сутрешния си тоалет.
На Емпрес предоставиха баня, много по-обширна от тяхната колиба в долината. През прозорците на помещението се процеждаха първите слънчеви лъчи, а гледката навън бе изумително красива. Снежната величествена планина изпълваше целия хоризонт. Слънчевата светлина се отразяваше и през боядисаните стъклени прозорци във водата на луксозната вана. Емпрес хвърли бегъл поглед на декора в стаята, тъй като бързаше да приключи с къпането и преобличането. Целият й багаж бе донесен предварително и поставен на леглото в стаята, като вторият чифт износени панталони и риза бяха окачени на закачалка в огромния гардероб. Освен тях предвидливо бе оставен и копринен халат. Дрехите висяха доста окаяно в пустия, огромен по размерите си гардероб от махагон. Емпрес бързо се преоблече и обу старите си удобни ботуши, сухи и излъскани до блясък. Въпреки че в камината гореше огън, беше необходимо доста време, за да изсуши косата си. Ето защо тя само я забърса с хавлиената кърпа и я разреса с гребена от слонова кост, поставен предвидливо на тоалетката, заедно с подходяща четка за коса и огледалце. Отметна косата си назад, докато слепоочията й се откриха, и прикрепи кичурите от двете страни с фини шноли, изработени от черупка на костенурка, които също откри на тоалетката. Докосвайки златните орнаменти по шнолите, тя почувства някаква неочаквана носталгия по предишния си живот. Бързо се отърси от налегналите я меланхолични спомени, припомни си, че братята и сестрите й я чакаха вкъщи с надежда и върна шнолите обратно на мястото им. Без да се погледне повече в огледалото, тя бързо излезе от стаята.
За миг усети, че не може да си обясни по какви причини бе останала цялата тази мъчителна нощ да бди над леглото на Трей. Той трябваше да оживее не само защото тя му дължеше спасението на собствения си живот, но и защото трябваше да получи изплатения банков ордер, от който зависеше оцеляването на цялото й семейство. Миналата нощ баща му бе казал: „Всичко, което притежавам, е твое, ако той оживее“. Тя не бе алчна, защото златото, съответствуващо на сумата от банковия ордер, бе напълно достатъчно.