Сега, когато Трей бе прескочил смъртта през първата нощ, тя бе напълно сигурна, че й предстоят не по-малко тежки часове.
Ако можеше да се избегне инфекцията, да се предотврати началото на гангренозен процес и да се поддържа температурата му на нормалното равнище — всичко това нямаше да е достатъчно, ако се появяха някакви други странични явления. Нищо, че бе оцелял през първата нощ, битката за спасението му продължаваше. Но все пак, помисли си Емпрес, леко усмихвайки се, докато бързаше през хола към спалнята на Трей, началото бе донякъде благоприятно.
До вечерта Трей вече можеше да преглъща от лъжичка, а в полунощ за пръв път отвори очи и тихо прошепна: „Мамо“, към Блейз, която стоеше изправена до него. После погледът му се премести към Хейзард и той издума все така безпомощно: „Татко“. Едва забележимо се усмихна. В следващия миг очите му съзряха Емпрес и в тях се отрази учудването и изненадата му.
— Здравей — прошепна той към нея.
После бързо се огледа, доколкото можеше, за да се увери, че се намира в собствената си стая и добави:
— Ти си се запознала с моите родители.
Бе по-скоро заключение отколкото въпрос, и във всеки друг случай, при по-различни обстоятелства, той щеше да се почувства ужасно неловко, ако откриеше последната си любов и родителите си заедно в една и съща стая. В следващата секунда в съзнанието му нахлу спомена за размазаното от изстрела лице на Фло и той разбра, че е жив, а това наистина беше някакъв невероятен късмет. По дяволите всичко останало! Нямаше нужда да виси на косъм от смъртта, за да проявява някаква смелост или дързост. Но в случая той си спомни, че все пак винаги бе успявал да прикрие различните си похождения и любовници от погледа на родителите си.
Емпрес се бе изчервила цялата.
— Това прекрасно момиче спаси живота ти — каза майка му със светнал поглед.
— Мисля — намеси се Хейзард, — че за случая трябва незабавно да се поръча бутилка „Кликуот“.
В следващите няколко минути стаята се изпълни с хора, които прииждаха да честитят на Трей спасението.
След известно време Емпрес помоли всички да оставят болния на спокойствие и само мекото и нежно „моля ви“ смекчи иначе настойчивия и строг тон. Трей беше още доста далече от възстановяването и тя не искаше състоянието му да се влоши отново. Строгият режим с поредната порция разбити яйца, лекарствени смеси и компреси продължи и през втората нощ, до сутринта. Емпрес беше уверена, че рискът от инфекция вече не съществува. Раните бяха почистени, без да кървят повече. Челото на Трей не гореше и той най-съзнателно гълташе сместа от яйца. След дългия си необезпокояван сън, призори той се събуди и започна да мрънка за истинска храна.
— Не днес — отсече Емпрес, но въпреки това поръча за обяд бульон и пудинг.
На третия ден всички се върнаха отново към своите ежедневни задължения. Хейзард и Блейз помагаха на Емпрес, когато тя имаше нужда от тях. Блу и Фокс очакваха разпореждания. Всички работещи в ранчото искаха да се отбият, за да пожелаят „добро здраве“ на, младия господар. Много от тях желаеха да разменят по няколко утешителни думи с Трей, но по изричната заповед на Емпрес в стаята на болния не се допускаше никой.
— След няколко дни, когато той позакрепне… — бе обяснила тя.
Емпрес все още спеше на походното легло в случай, че възникнеше някакъв проблем, макар че Трей прекарваше нощите спокойно.
На четвъртия ден той заяви:
— Ставам от това легло!
Чувстваше се извънредно добре след погълнатите количества чудесна питателна храна, включваща пържоли, картофи и сладкишите на Беси, които толкова обичаше.
— Чувствам се добре — добави той.
За момент Емпрес се подвуоми дали да се противопостави на намерението му, но когато очите им се срещнаха, размисли.
— Нима не изпълнявах най-покорно всичките ти заповеди досега? — попита той малко остро, въпреки лъчезарната си усмивка.
Тя му помогна да прекоси краткото разстояние до креслото близо до прозореца и се въздържа да отбележи: „Нали ти казвах!“, когато съзря как челюстите му се свиха, за да не издаде стон от рязката болка в гърба, докато сядаше в креслото.
— Ти си чудесна — продума той след миг. Лицето му бе пребледняло, а на челото му изби пот.