Емпрес повдигна въпросително едната си вежда.
— Затова, че не ми натякна колко съм безразсъден — поясни той.
— Не те познавам добре — отвърна мило тя, трогната, че той бе разгадал мислите й, — но все пак достатъчно, че да не споря с теб.
Трей се усмихна.
— Много си остроумна — отбеляза той, облегна се жизнерадостно на креслото, а на поруменялото му лице се изписа закачлива усмивка.
— И аз мисля така — съгласи се тя с усмивка. Изведнъж забеляза колко мъжествен и добре сложен изглеждаше той в разкошната пижама. Може би именно контрастът между бледосините райета на лененото горнище и мургавата му кожа, както и очертаните вратни мускули подчертаваха още повече мъжката му красота. Бронзовият оттенък на огромните му силни ръце, подпрени на креслото, му придаваше допълнителна привлекателност. Сякаш в леглото си не изглеждаше толкова огромен и внушителен.
Енергията, която се излъчваше от него, обезпокои Емпрес и я накара да се отдръпне назад, докато се облегна на перваза на прозореца. Дали не бе усмивката му — толкова съблазнителна и въпреки това като на победител в неравна битка. Дали това бе дълго обработван, рафиниран чар или пък бе просто божи дар — отражение на един чист съвършен живот? Богат колкото никой друг, а и надарен с такава физическа красота, на която трудно можеше да се устои още от пръв поглед, той беше от този тип мъже, които задължително трябваше да погледнеш още веднъж внимателно, за да се увериш, че не си нравят шега с теб. При това, тя бе сигурна, че той е изключително открит и сърдечен. Но не и към враговете си, припомни си Емпрес.
— А освен остроумна си и талантлива — добави Трей внезапно и Емпрес остана безкрайно озадачена от неясните му двусмислени думи. Не бе сигурна какво точно искаше да й каже Трей, при това собствените й мисли бяха доста разхвърляни. Тя спря погледа си на сивите му очи. — Казаха ми, че ти дължа живота си — поясни той.
— А ти спаси моя — отвърна тя сърдечно и топло.
— Та това са само пари — каза той и вдигна рамене.
— Много повече от необходимото — допълни Емпрес.
Очите му заблестяха особено. Ненавиждаше тържествените и прекалено сериозни разговори, както и трогателните сцени.
— При това положение да отменя ли заплащането? — запита той и се усмихна.
Емпрес харесваше закачливия му стил на поведение дори повече от усмивката му. В последните шест месеца на борба и отчаяние бе станала странно снизходителна към палячовщини и комични изпълнения.
— Би могъл да опиташ — отвърна тя и на свой ред му се усмихна, докосвайки ордера в джоба на ризата си.
— Изкушаваш ме — промърмори той, наблюдавайки изпъкналите й под меката фланелена риза гърди, — даже твърде много ме съблазняваш…
При начина, по който той я оглеждаше, Емпрес се изчерви цялата и накрая напомни за споразумението помежду им.
— Кой ден е днес? — попита той тихо и Емпрес разбра същината на въпроса му.
Тя заекна, преди набързо да изтърси:
— Днес е петият ден…
А можеше просто да каже „четвъртък“ или „двадесет и пети януари“ вместо да напомня така нетактично за споразумението им.
— Ти не си си взела дрехите — отбеляза той, като явно имаше предвид близкото бъдеще.
— Не ми трябват. Наистина — увери го Емпрес, забелязвайки как очите на Трей я оглеждаха от главата до петите — от новоизлъсканите й ботуши през оръфаните панталони и избелялата риза до дългата й буйна коса.
— Майка ми навярно има нещо подходящо.
— Не.
— Защо да не поговоря с нея — продължи Трей невъзмутимо, без да забележи отрицателния отговор на Емпрес.
— Моите собствени дрехи ми харесват.
— Носиш ли изобщо рокли? — въпросът на Трей прозвуча съвсем естествено.
— Понякога…
Как можеше да му обясни, че преди година и последната рокля й беше омаляла, а сърце не й даваше да преправи коя да е от роклите на майка си.
— Можеш само временно да заемеш някоя рокля на майка ми — и още преди Емпрес да успее да се възпротиви, той продължи: — заради посетителите. Мама каза, че вече всички са нетърпеливи да ме видят, а какво ще си помислят, ако моят ангел-спасител се появи облечен като наемник?
Долната устна на Емпрес се разтрепери и тя се извърна така, че Трей да не забележи насълзените й очи. Нима той си въобразяваше, че й е приятно да се облича в тези износени дрехи. Само че и Гай, и Емили, и Женевиев, и малкият Едуард също имаха нужда от дрехи, а парите не стигаха за всички.
— О, Господи, прости ми, че се изразих така грубо — започна да се извинява Трей и като се протегна към нея, хвана една от гайките на колана й и успя да я притегли към себе си. Вземайки малката й ръка в своята, той погали нежно с палец нейните пръсти. — Изглеждаш прекрасна. Само… о, по дяволите, нима не знаеш какви са някои от жените в провинцията. Ти спаси моя живот. И аз съм ти изключително благодарен. Моите родители — още повече. Затова ще трябва да покажат на приятелите и познатите си кой е моят ангел-хранител. Ето защо се чудя дали ще имаш нещо против, ако мама ти даде някои от роклите си, за да… предотвратим излишни слухове.