Навярно е признак на бързото му възстановяване, си помисли той, щом се улови да мисли единствено за това кога отново щеше да покани Емпрес в леглото си.
ГЛАВА ШЕСТА
Когато Блу и Фокс дойдоха да посетят Трей, Емпрес се възползва от възможността да посети Хейзард и да поговори с него. Сега, когато Трей бързо се възстановяваше, тя бе длъжна да обсъди въпроса за парите с Хейзард.
В отсъствието на Емпрес Трей за пръв път попита братовчедите си за Джейк Полтрейн.
Блу го увери, че Хейзард е наредил да разследват случая, натоварил е шерифа да проучи как е станало престъплението, а също е назначил и частни детективи.
— А доколко е сигурно, че именно Джейк Полтрейн е стрелял по мен? — запита Трей.
— По-вероятно е да е някой от неговите хора — отговори Фокс. — Полтрейн никога не си върши мръсната работа сам.
— А какво стана с Фло?
— Вчера я погребаха.
— Искам да сторя нещо за нея. Има ли семейство?
— Изглежда, никой нищо не знае по този въпрос.
— Нека Лили провери — нареди Трей, след което притвори очи и кървавата сцена изплува в съзнанието му. След малко продължи: — Ако моята глава бе там, където бе нейната — от това, което той си представи в този момент, цялото му тяло потрепера, — нямаше да съм тук в този момент.
— Съдба… — пророни Блу.
— Дедите се грижат за мен.
— Винаги са го правили — отбеляза Фокс. Всички знаеха, че Трей и Хейзард притежаваха специално оръжие против смъртта.
— Слава Богу, че бе ловджийска пушка. Скоро ще мога отново да яздя на въздух.
— Жената ще остане ли? — попита Блу. Този въпрос вълнуваше абсолютно всички. Трей отговори изцяло по мъжки:
— Нали платих за нея?
Емпрес се настани срещу полираното огромно бюро на Хейзард. Библиотеката бе малка и уютна, в камината гореше огън, полиците, високи от пода до тавана, имаха стъклени врати, които отразяваха здрача на късния следобед. В стаята се усещаше позната миризма на стари кожени вещи, както някога в библиотеката на баща й. Едва ли някой можеше да предположи преди пет години, че графинята, която се явяваше дъщеря на Жан-Луи Чарлз Максимилиан Джордан, ще обсъжда подобен договор в отдалечените планински части на Монтана?! Емпрес никога нямаше да си позволи самосъжаление. Знаеше, че от него няма никакъв смисъл, особено когато нещата опираха до осигуряването на храна и дрехи за останалите деца от семейството. Ето защо, тя се отърси от налегналата я меланхолия и тъга.
— Надявам се, разбирате колко много сме ви задължени, мис Джордан! — започна Хейзард. — Безкрайно много задължени — добави той, облягайки се в удобното кресло, модел „Шератън“, и насочвайки поглед изпод гъстите си тъмни вежди към Емпрес, — и бързам да ви уверя, че можете изцяло да сте сигурна, че всичко, което казах онази вечер, всяка дума, все още важи с пълна сила. — Хейзард всячески се опитваше да се отнесе милостиво и учтиво с нея, за да я накара да се почувства по-спокойно, въпреки странните обстоятелства, които я бяха свързали със сина му. Той замълча, за да й даде възможност да се включи в разговора.
Със здраво стиснати в скута си ръце, Емпрес прехвърляше в ума си различните варианти, по които можеше да му обясни как стоят нещата. Как можеше най-правилно да обясни на бащата на мъж, който я бе купил в публичен дом, че й дължат 37 000 долара в злато?!
— Мога ли да помогна с нещо? — подкани я Хейзард и внезапно разтревожен я запита: — Как е Трей, да не би да е зле?
— О, не, добре е — бързо го успокои Емпрес. — Дори твърде добре, като се има предвид колко скоро се случи нещастието — след което тя въздъхна и продължи: — Причините, поради които исках да говоря с вас, мистър Блек, са… става дума за… — Емпрес изгуби и ума, и дума. Разколеба се изцяло.
— Пари? — подметна бързо Хейзард, като съжали притеснената млада жена.
— О, да… всъщност става дума за нещо съвсем необичайно…
— Чух за сделката при Лили — реши да я улесни Хейзард, като видя до каква степен се затрудняваше Емпрес, облечена в дрехи, които той не би позволил и на най-низшия си слуга да облече. — При това от време на време се налага да помагам на сина си, когато изпадне в подобно затруднение.