Хейзард се подвуоми дали да каже „непрекъснато помагам“, но избра по-мекия израз „от време на време“.
— Да не би да искате да кажете, че и преди е купувал жена? — възкликна Емпрес.
Хейзард се усмихна и едва сега Емпрес разбра откъде Трей бе наследил тази невероятна усмивка.
— Всъщност не — поясни той. — Вие сте първата.
Толкова ужасно й неловко бе да стои тук, в тази къща и да проси пари.
— Бих искала да ви кажа, че аз изобщо не съм такава и…
— Мис Джордан, моля ви да се успокоите и да не се притеснявате, че някой прави някому оценка. Не зная откога сте в Монтана, но общественият етикет тук налага единствено да се представите с първото си име, а по-нататък от вас не се очаква нищо повече. Няма какво повече да говорим за тия земи зад Червената река.
Той наистина разбираше всичко и проявяваше невероятна благосклонност, същото, което бе забелязала и у Трей. Тя го погледна право в очите и заговори с леко треперлив, изнервен глас:
— Със сигурност нямаше да ви моля за тези пари, но знаете ли, имам определена отговорност… там, откъдето съм всъщност. И тъй като не зная за колко време Трей ще се възстанови, помислих си, че това може да продължи и по-дълго, отколкото времето, с което разполагам, преди да се върна… Ето защо предпочитам да получа парите сега — изстреля тя на един дъх.
Без всякакво съмнение или любопитство, без ни най-малката проява на каквато и да е емоция, Хейзард само попита:
— Колко искате?
— Само това, което Трей ми дължи, сър — бързо отвърна Емпрес и бръкна в джоба си, за да извади банковия ордер, след което му го подаде. — Това е повече от достатъчно. Всъщност сумата е ужасно щедра и ако обстоятелствата ми позволяваха, нямаше да ви принуждавам… — Емпрес внезапно загуби цялото си самообладание, почувства се ужасно самотна и изоставена в тази непозната чужда къща, където бе принудена да досажда на този благороден мъж за изумително голяма сума пари. Сълзите напираха в гърлото й. Като стисна здраво ръце, докато я заболя, тя се овладя и успя да се въздържи от разплакване пред този влиятелен и внушителен мъж, който притежаваше по-голямата част от Монтана.
Хвърляйки един поглед към листа, Хейзард си по-мисли, че сумата наистина е твърде голяма за триседмични удоволствия с това създание, но същевременно е смешно малка, за да се заплати за живота на неговия син.
— Предложих ви значително повече, мис Джордан. Не бъдете притеснителна и излишно скромна.
Хейзард зачака отговора й. Като мъж, който държеше на думата си, той бе любопитен да чуе отговора на Емпрес.
Очевидно тя се поуспокои, ръцете й се отпуснаха, стегнатата й поза се промени, а нервното й изражение изчезна.
— Това е повече от достатъчно, мистър Блек — каза тя, като едновременно въздъхна с успокоение. — И веднага щом Трей се възстанови — продължи тя с вежлив тон, който му напомни за някакво малко дете, опитващо се да спазва задължителните правила на любезност и учтивост, — ще ви освободя от присъствието си.
— Глупости — прекъсна я Хейзард учтиво и чистосърдечно. — Моята съпруга и аз сме готови да ви предоставим дома си, независимо колко дълго искате да останете.
За миг Хейзард погледна към собствените си ръце, сключени върху лъскавата повърхност на бюрото, и когато погледът му отново се повдигна, в очите му блестяха сълзи.
— Ние сме вечни ваши длъжници — гласът на Хейзард бе умерен и сдържан — и ако има нещо, което бихме могли да сторим за вас, мис Джордан — добави той учтиво, — моля ви само да ни уведомите. За нас животът на Трей е безценен.
Емпрес напълно разбра какво чувстваше бащиното сърце. Та тя самата, макар и за толкова кратко време, също бе обикнала безвъзвратно Трей.
Хейзард се изкашля и продължи с по-спокоен тон:
— Ще наредя незабавно да опаковат златото и да го донесат в стаята ви. Ще може ли да се сложи в дисагите?
Емпрес кимна.
— Да, благодаря ви.
Тя веднага си представи новите обувки и храната, които щеше да купи за братята и сестрите си. Парите щяха да стигнат даже за подаръци за Коледа. Досега рождествените празници бяха минавали толкова бедно и тъжно, че сърцето й се стегна от неприятните спомени. Децата бяха безкрайно възпитани и издръжливи, всичко разбираха. Тя изпита такова умиление, че й се доплака. Усмихна се, като си помисли за неочакваното забогатяване и погледна благодарно към тъмнокосия огромен мъж, който бе също толкова добър, колкото и сина си.
— Благодаря ви много — добави тя.
Първо Хейзард и Блейз обсъдиха въпроса за многобройните посетители, дошли да видят Трей, които се налагаше да отпращат обратно, тъй като той все още не бе в състояние да посреща толкова много хора. После попитаха и Трей дали е в състояние да приема посетителите. Но накрая прецениха, че последното решение трябваше да се вземе единствено от Емпрес.