Тя изслуша Блейз, която изброи списъка с имена на хора, желаещи да посетят Трей. През цялото време наблюдаваше реакцията на Трей при споменаването на различните имена — от радостно ококорване при споменаването на близки негови приятели до истински стенания и недоволство при нескончаемите списъци от женски имена на негови почитателки, изгарящи от нетърпение да го посетят.
— Не можем ли да изберем само някои от посетителите? — попита жизнерадостно Трей. — Дори от гледна точка на въздействието им върху моето състояние. Има хора, които с чувството си за хумор могат да те накарат да се върнеш към живота. Поне като инвалид в момента имам право на някой каприз.
— Какъв например? — запита го Блейз.
— Например да ми спестите посещенията на всички тези скучни млади дами, които непрекъснато ми изпращат бродирани носни кърпички. Имайте милост!
— Не зная, миличък — бавно отвърна Блейз и погледна към Хейзард с молба за помощ. — По-скоро си мисля, че или трябва да допуснеш всички да те посетят за кратко време, или изобщо никого да не приемеш.
Трей изпъшка.
— Защо си мисля, че няма да се спогодим с вас по този въпрос?
— Те няма да се задържат дълго при теб, а така излиза, че само бият път дотук, без да могат да те видят.
— Позволява ли състоянието на Трей да посреща гости за около един час всеки ден? — попита Хейзард с поглед, насочен към Емпрес.
Същата сутрин тя бе видяла как Трей свободно се придвижва вече до креслото и спокойно отбеляза:
— Ако не е повече от час, мисля, че той ще бъде в състояние да издържи среща с един или двама посетители, но за ограничено време — добави тя предпазливо.
— При това даже доста ограничено — намеси се Трей — и моля ви, спестете ми срещата с Арабела Макгинис и Фани Диксън, а още повече с техните майки.
— Не бъди така груб, Трей. Ние с баща ти имаме съвместна работа с тези хора — напомни му Блейз учтиво, но с тон, който не търпеше възражения.
Хейзард се подсмихна.
— Аз ще водя срещата с Мириам Диксън. Тя действително надминава всички човешки способности за общуване — поясни Хейзард, — и аз ще призная, че е цяло нещастие да слушаш непрестанните й лицемерно набожни цитати и напътствия.
— Това е, защото е твърде пристрастна лично към теб, скъпи, а освен това знае колко богат си. Затова всеки път трябва да съм много предпазлива да не би случайно да успее да те отмъкне — каза Блейз със закачлива усмивка на лицето.
Очите на Хейзард се разшириха от почуда.
— Мили Боже, едва ли наистина си го мислиш!
Той беше наясно, че на чара му действително не устояваха много жени, но точно Мириам Диксън?! Та той дори не я считаше за жена. По-скоро със старите си банални реплики и трикове му приличаше на изтъркана грамофонна плоча.
— Видя ли какво излезе, татко — каза Трей с широка усмивка на лицето си, — и Фани е също толкова непоносима, въпреки че е така странно привързана към мама.
— Виж какво, миличък, баща ти отдавна е наясно с всички тези неща, още преди да се родиш — каза Блейз със спокоен глас и продължи: — И за да не се изморим всичките, ще направим така, че непоносимите гости да престояват възможно най-кратко. Какво ще кажете?
— Обещаваш ли? — попита Трей.
— Давам ти думата си.
— В такъв случай, нека заповядат… Никой друг, освен мама, не може да се справи така блестящо с подобно затруднение. Тя е истински майстор на справянето с тълпите.
— Всичко това е благодарение на многогодишните ми усилия да се преборя с неуправляемия ти баща — поясни Блейз и повдигна закачливо вежди. — След всичко това ми е твърде лесно да се оправям със света.
— В края на краищата, мое задължение е да те карам да чувстваш живота си пълноценен, нали — подметна също така насмешливо Хейзард.
— Колко мило от твоя страна — измърмори Блейз, като си размениха топли погледи с Хейзард.
— Само запомнете, че в никакъв случай не бива да допускате Мириам Диксън, без да присъствате всички, за да можете да ме отървете от проповедите й — повтори Трей.
— Дадено — увери го Блейз. — Дали десет часът е твърде рано за посрещане на гостите? — попита тя, гледайки към Емпрес.
— Не, десет часът е съвсем добро време — отвърна й Емпрес.
ГЛАВА СЕДМА
Докато най-прецизно мажеше филията си с масло, Дънкан Стюарт остро нареждаше на дъщеря си:
— Ако държиш на компанията на… — той поспря за секунда, докато размаже маслото по краищата на филията. Погледна строго и решително към красивата си дъщеря със студени, надменни очи, които тя бе наследила от него, след което продължи: — неподходящи и недостойни за тебе мъже, то поне си намери някой с достатъчно пари, за да може да те издържа.