— А когато отида на обяд със съдията Кланси, ще обсъдя въпроса с него. След като Хейзард направи всичко възможно синът му да бъде уволнен от поста експерт по индианските въпроси, Кланси е настръхнал и жадува за кръв, особено тази на Хейзард Блек.
При тези думи Дънкан започна да върти ланеца на джобния си часовник, както правеше винаги, когато замисляше някакъв нов план.
— Бъди предпазлив и дискретен, татко — предупреди го Валери с явна загриженост в гласа си, тъй като бе уверена, че интригантското в характера на баща й понякога замъгляваше интелигентността му, — не бих искала Хейзард да разбере по някакъв начин за намеренията ни.
Пръстите на Дънкан се поуспокоиха и спряха нервното си движение. Той постави спокойно ръце на бродираната си жилетка и въздъхна от тежките и сериозни мисли, които го налегнаха.
— Дори и да узнае, тази идея може изобщо да не се осъществи.
— Не бъди толкова песимистичен! — успокои го Валери, чиято втора природа бе интригантството. — В момента, в който ангажираме досадните предразсъдъци на Ливингстоун и се уверим, че съдията Кланси е разбрал, че може да се възползва от възможността да притисне и усмири Хейзард Блек, имаме всички шансове да успеем.
Дънкан изсумтя, както винаги, когато не му достигаха думи да се изразя.
— И какво ще стане, ако грешиш? — измърмори той. — Какво смяташ да правиш с детето?
— Ще се омъжа за някой друг — отвърна Валери и примигна два пъти с миглите си. — Навярно. Или още по-вероятно ще отпътувам за една по-дълга ваканция в Европа, където срещу някаква незначителна сума детето ще може да бъде оставено за отглеждане в някое френско или английско градче… Искаш ли още кафе, татко?
ГЛАВА ОСМА
Тази сутрин Емпрес се успа. Събудиха я тихите гласове, достигащи до нея от спалнята на Трей. Сега тя нощуваше в стаята за преобличане, която бе в съседство със спалнята на Трей, ако се наложеше бързата й намеса. Във всеки случай тук, на мекия диван, й бе далече по-удобно, отколкото на малкото походно легло. Стаята бе малка, цялата в огледала, и представляваше нещо като леко разширен коридор, свързващ спалнята с една разкошна баня, в която удоволствието бе върховно и поради това, че можеше да си позволи както хладка, така и гореща вода. Това бе нещо толкова невероятно и контрастиращо с нейния отдалечен планински дом. Монотонното бръмчене на огромния газов генератор, който обслужваше електрическия агрегат, захранващ цялото ранчо, се чуваше някъде отдалеч в тихата утрин.
Емпрес изведнъж си спомни, че това бе първият ден, в който щяха да се допуснат посетители в стаята на Трей. Дали беше възможно да си остане в тази малка стая, далече от любопитните хорски очи? Появата й в дома на Лили онази вечер вероятно е била счетена за крайно безсрамна и безочлива, но тя действително бе плод на пълно отчаяние и безизходица. И ако Трей бе водил живот, напълно безразличен към общественото мнение и бе усвоил до съвършенство методите за обграждане с висока стена срещу нежеланите контакти, то с нея съвсем не бе така. Срещата с всички тези любопитни гости щеше да бъде действително мъчителна за нея.
Ех, да можеха да се отложат срещите за следващия ден! Емпрес въздъхна и се мушна дълбоко под завивките. Няколко минути по-късно тя реши, че няма да успее да заспи отново и поглеждайки към часовника, установи, че часът е само девет. Беше твърде рано, за да се допусне, че в съседната стая има гости. Трей навярно разговаряше с родителите си. Тя реши, че спокойно може да се облече, да се отбие да види Трей, след което отново да се скрие в малката стая, преди първият посетител да се е появил.
Когато стана от леглото, Емпрес забеляза няколко рокли, поставени на закачалки пред огледалото — прости ежедневни рокли от вълнен и кадифен плат. Тя се приближи към тях и ги разгледа така, както едно дете разглежда витрините на сладкарски магазин — с изпълнен с копнеж и тъга поглед, но без да се спира. Цветовете блестяха пред очите й, изкушавайки я да докосне разкошната рокля от зелено кадифе. Тя се приближи плахо и докосна с пръст меката прекрасна материя. Сърцето й потръпна от вълнение. Изкушението бе твърде голямо. Само след миг тя пое роклята и я наложи върху себе си, оглеждайки се в огледалото. Тъмнозеленият плат отрази блестящата й светла коса, подчерта златистия оттенък на кожата й и се разпростря на красиви, богати дипли над босите й крака. Видът й в огледалото й припомни детството. Разкошната рокля й достави изключително удоволствие. Странната наслада, която изпита, макар и за съвсем кратко, не приличаше на игра на възрастни. Усещането, че вече е млада жена я караше да се чувства безкрайно свободна.