Емпрес се замисли дали все още можеше да се счита за дете, когато някаква разумна страна на нейната природа й напомни, че всъщност няма никакво значение в какво е облечен някой. Тя се усмихна жизнерадостно и си каза, че е време да пренебрегне сериозните си мисли, поне в дадения момент. Как ли би изглеждала в подобна екстравагантна рокля? Струваше й се толкова отдалечено времето, в което можеше да носи подобни дрехи.
Тя бързо съблече нощницата си и я метна настрани, след което облече роклята, изпитвайки огромна наслада от докосването на мекия копринен плат до фината й кожа. От дрехата се долавяше дъх на рози — парфюмът, който майката на Трей употребяваше. Тя надяна дългите ръкави и намести диплите на полата, след което се зае да закопчава многобройните копчета от шията до ханша. Не се затрудни със закопчаването на ханша и тънката си талия, но нагоре, там, където изпъкваха красивите й сочни гърди, тя не успя да се пристегне така, че да закопчае копчетата. Корсажът бе скроен за по-дребна жена, което личеше и от дължината на роклята. Разтворен до кръста, той разваляше цялото удоволствие от красивата дреха. Може би трябваше да изпробва някой от другите модели. Тъкмо се двоумеше дали да изпробва синята вълнена рокля или тази в бледомораво, когато дочу виковете на Трей:
— Емпрес! Емпрес! Ела тук!
Гласът му звучеше толкова обезпокоен, че стомахът й се сви от притеснение. Обзе я паника. Да не би отново да се е случило нещо лошо? Не трябваше да му разрешава да става от леглото вчера. Нима пропорциите от лекарствата, които му бе дала, оказваха някакъв страничен токсичен ефект?! Само не вътрешен кръвоизлив, мили Боже, не!
Препъвайки се в диплите на роклята си, тя се втурна към стаята на Трей. Измърмори недоволно, след като залитна, при което с едната си ръка хвана полите и ги вдигна, а с другата посегна към дръжката на вратата. Отваряйки я със замах, тя връхлетя в спалнята на Трей.
В следващия миг възкликна от изненада и се закова. Босите й крака се виждаха изпод роклята, гърдите й стърчаха полускрити под незакопчания корсаж. Едва тогава тя пусна роклята си и автоматично, придърпа двата края на корсажа, опитвайки се да прикрие гърдите си. В същото време очите й панически търсеха Трей, единствения познат в тази чужда къща. Той лежеше в леглото спокоен, отпочинал, без никакъв признак на болка или страдание, скрил с широкоплещестите си рамене възглавниците. Слава Богу, нищо му нямаше. На лицето на Трей се изписа чаровна усмивка. И когато очите им се срещнаха, тя разбра, че паниката й е била съвсем напразна. В погледа му се четеше същата страст, която тя бе забелязала, когато излезе от банята в дома на Лили през онази снежна нощ в Хелена. Тя усети, че желанието, което се излъчваше от него, силно я развълнува. Очите на Трей се спряха на набъбналите й под корсажа сочни гърди.
Емпрес не издържа на погледа му, с който той едва ли не я разсъбличаше. Тя се обърна към останалите присъстващи в стаята. В очите й пролича безпокойство, чиито причини бяха не само в неподходящото й облекло, а и в току-що усетения недвусмислен намек в страстния, похотлив поглед на Трей.
Вглеждайки се в присъстващите, Емпрес срещна удивения поглед на една дебела жена, която едва бе успяла да се напъха в тесния корсет на черната си рокля. Въпросната дама бе притиснала ръце към огромния си бюст и наблюдаваше Емпрес с широко отворени очи. До възрастната дебеланка седеше дребна млада жена, облечена в светлорозова рокля, която изобщо не отиваше на бледото й изражение. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
Хейзард, който се бе облегнал на орнаменталния стълб на леглото, едва сдържаше усмивката си, докато Блейз най-спокойно наливаше кафе в чашите.
Господи, колко красива бе! — помисли си Трей, напълно слисан от чара и обаянието на Емпрес. Никога до този момент не я бе виждал в рокля. Блестящият зелен цвят на кадифето подчертаваше ясните й живи очи, леко загорялата й от слънцето кожа, розовия оттенък на бузите й, копринената мекота на гърдите, изпъкнали така предизвикателно. Първата егоистична мисъл, която дойде в главата му, бе как по-скоро да се освободи от присъствието на всички останали в спалнята.
В настъпилата гробна тишина най-после се чу гласът на Блейз: