— Емпрес, скъпа — каза тя изключително вежливо, — ела да се запознаеш с госпожа Брадфорд Диксън и нейната дъщеря Фани.
В този момент целта бе позицията на семейство Брадок-Блек спрямо Емпрес да стане напълно ясна за гостите. Най-после трябваше да се спрат слуховете и измишльотините. Момичето бе спасило живота на Трей. Това бе всичко и нищо друго нямаше смисъл. Те й бяха длъжници за цял живот.
Емпрес пристъпи напред, а страните й се изчервиха и сърцето й заби силно. В този момент тя съзря унищожителния, изпълнен с презрение поглед на Мириам Диксън, в резултат на което арогантността и дързостта на десет поколения от фамилията Джордан сякаш се събраха у нея. Тя вдигна гордо чело и с босите си крака се приближи бързо на около един метър от двете седящи жени.
— Мириам, Фани, това е Емпрес Джордан, прекрасната сестра, която спаси живота на нашия Трей — съобщи Блейз с такъв тон, сякаш представяше Емпрес на кралица Виктория, а начинът, по който каза всичко, съвсем не напомняше за това, че Емпрес е полусъблечена и с боси крака.
— Надявам се и съм сигурна, че разбирате — продължи Блейз с малко по-силен и убедителен глас, — че едва ли можем да се отблагодарим, както трябва.
Мириам кимна леко, а после отвори неохотно и мрачно устата си, за да издума през зъби:
— Добро утро.
След това тя отново се вгледа в огромния си като планина бюст.
— Както виждам — отбеляза Блейз със слънчева усмивка, — роклята ще има нужда от незначителна поправка.
След това Блейз се обърна към дамите и продължи:
— Госпожица Джордан остана инцидентно при нас, поради което не е взела личен багаж. Ето защо се опитваме да й помогнем.
Разбира се, Блейз със същия успех можеше да заяви, че Емпрес е паднала вчера от луната и едва ли някой от присъстващите в стаята щеше да оспори твърдението й.
„Без багаж ли… — помисли си иронично Мириам Диксън, — при това на тази малка уличница даже не й мигна окото“, почуди се тя, без да издава мислите си.
Скандалните събития от онази зимна нощ при Лили бяха станали обществена тайна, непрекъснато се обсъждаха по събирания и в компании в Хелена, като разговорите се различаваха само по степента на сарказъм и любопитство. Високомерната Мириам Диксън си помисли с яд: „Как смее да ме гледа така самонадеяно, тая дребна проститутка!?“ Във всеки случай тя не смееше да даде и най-малкия признак за мислите си, защото семейство Брадок-Блек бяха крепост, която никой не смееше да атакува. Здраво стиснатите й злобни устни леко се разтегнаха в полуусмивка и тя изрече с язвителен, саркастичен тон:
— Зимните пътувания винаги водят до някакви нежелани последствия — очите на Мириам бяха враждебни. — Смятате ли да се връщате във вашия дом скоро?
Категоричното и бързо „НЕ!“ на Трей се сля с ясния отговор на Емпрес: „ДА“.
Изобщо не се интересуваше какво щеше да си помисли Мириам Диксън. Никога не се бе съобразявал с нея. И ако Емпрес не можеше да се оправи в ситуация като тази, той поне добре умееше да се измъкне. А също да защити и нея. Тъкмо когато се канеше да продължи, баща му се намеси:
— Това означава — каза Хейзард меко с жизнерадостно бляскащ поглед, — че Емпрес ще си тръгне едва когато Трей напълно се възстанови. Както сами виждате, госпожица Джордан дава надежди за бързо излекуване и укрепване. Тя е цяло чудо — добави Хейзард, поглеждайки към Трей и към съпругата си, — ние всички смятаме така.
Трей се усмихна приветливо и доволно. „При това истинско чудо — и в леглото, и извън него“. Сега единствената му мисъл бе как по-скоро да се отърве от всички присъстващи в стаята, за да може най-после да провери доколко се е възстановил в действителност, като за целта се възползва от чудната красота и обаяние на госпожица Джордан.
„Това, което е наистина цяло чудо — помисли си с презрение Мириам Диксън, — е, че все още роклята не е изпаднала от тялото на момичето“. Фани седеше, онемяла на стола си, с широко разтворени от почуда очи.
— Би ли желала чаша кафе, мила моя? — попита Блейз, усмихвайки се мило на Емпрес и изпращайки бърз, поощрителен поглед към Хейзард.
— Не, благодаря ви.
— А кифличка?
— Благодаря, не.
Изражението на Мириам Диксън бе толкова неприветливо, мрачно и явно презрително, че още преди да заговори, Трей реши да я изпревари.
— Ох! — изпъшка той силно, така че да привлече вниманието на всички. — Така ужасно ме заболя гърбът!
И за да прозвучи още по-автентично, той изстена театрално и без да си дава сметка, че изобщо не е добър актьор, се преви напред с измъчен поглед.
Емпрес го стрелна със суров поглед. Толкова безсрамен бе! За миг очите им си размениха жизнерадостна заговорническа искрица, при което Трей шумно изохка повторно.