Ставайки бързо, Блейз уведоми гостите, че очевидно Трей отново има сериозни болки и спазми, след което добави:
— Моля ви да ни извините и благодаря за посещението ви.
И като съпроводи двете жени до вратата, тя продължи най-учтиво да им благодари за вниманието. Едва затворила вратата след гостите, Блейз се облегна на нея и строго отсече:
— Трей Брадок-Блек, ти си възмутително безскрупулен!
— И най-лошият актьор, когото познавам — добави спокойно Хейзард.
— Нали се отървах от тях, какво тогава? — лъчезарно отвърна Трей.
— Мириам изглеждаше така, сякаш ще експлодира всеки момент — вметна Хейзард и най-после се разсмя сърдечно, след като толкова време едва се бе сдържал.
— Да, така беше — ликуващо потвърди Блейз. — Тя си е най-нещастният образец за отчаяна вдовица. Какво да я правиш! — каза тя с въздишка.
— Ние с татко ще се погрижим — подметна Трей, ухилен до уши, — ние двамата сме много по-безмилостни и безскрупулни в това отношение в сравнение с тебе.
— Не смей да ме тревожиш с подобни идеи — предупреди го Блейз, усмихвайки се, — достатъчно ми е да те видя само веднъж как се преструваш на умиращ от страданията и раните си.
Всички се разсмяха от сърце.
За миг Емпрес се почувства изолирана при тази щастлива гледка на веселящите се близки хора. Имаше нещо по-различно, непринудено и очарователно във взаимоотношенията им. В следващия миг Блейз се погрижи да я приобщи към общата веселба.
— Прости ни, скъпа, но Мириам Диксън е такова изпитание и мъчение, че всичките до един се чувстваме като деца, пуснати на свобода, когато тя си замине. Понякога е ужасно неприятна, но всеки от нас наистина съжалява бедната Фани и затова сме толерантни към Мириам. Благодаря ти, че понесе присъствието й така благородно. Тя действително има доста недостойни предубеждения. А сега ще трябва да се погрижим за роклите ти. Ще изпратя Мейбъл. Тя ще оправи всички недостатъци.
— Моля ви, не си създавайте никакви трудности — отвърна бързо Емпрес. Притеснена от факта, че в този момент всички я наблюдаваха, тя се опита още по-здраво да притвори незакопчания си корсаж. — Исках да кажа, че някои от другите рокли могат да ми станат — заекна тя, объркана до безкрайност.
— Между другото, майко, защо не се заемеш с останалите посетители, докато преправят дрехите на Емпрес — предложи с вежлив тон Трей.
През цялото това време той не сваляше очи от Емпрес, още откакто тя се втурна в стаята в отговор на неговия повик. Единствената му цел сега бе да накара всички да излязат, за да остане насаме с нея. Спомни си за юношеските си години, след които никога вече не се бе притеснявал в случай, че иска да се усамоти с някоя девойка.
— Този път нямам намерение да споря отново с вас за посещенията — заяви Хейзард с ясен и отчетлив глас, в който недвусмислено пролича типично мъжкото безразличие и пренебрежение към всякакъв обществен етикет. — Оставям всичко на теб, обич моя. Ти си наистина прелестна, Емпрес. Не обръщай внимание на Мириам. Тя е живото доказателство на поговорката „Достойните умират рано“.
Обръщайки се към сина си, Хейзард продължи с усмивка:
— А ти не се възползвай от благоразположението на майка си!
След като се отправи към вратата, той се обърна и добави:
— Отивам в конюшните при Блу да видя какво става с кобилата, която щеше да ражда. Може би там имат нужда от помощта ми. С всичко друго, освен национална криза, ви моля да се оправяте сами.
С тези думи Хейзард излезе от стаята.
— Мамо, чувствам се извънредно уморен — излъга най-безочливо Трей веднага щом баща му си излезе.
— О, миличък — повярва му Блейз с типичната си майчинска загриженост. — Предполагам, че Мириам и Фани те претовариха с присъствието си. Безсмислен е този спор за посетителите — внезапно реши Блейз, като в гласа й се усещаше страх, предизвикан от заявлението на Трей, което премахна и най-малкия смисъл в учтивостта и обноските, възприети от обществото на Хелена.
— Ще задържа гостите долу — твърдо и решително заяви Блейз, — а сега си почини, докато се оправя с посетителите.
— Благодаря ти, мамо — отвърна тихо, почти шепнешком Трей, с което й напомни за нейния по-малък брат Едуард, който говореше също така тихичко и учтиво, когато трябваше да я уговори за нещо.
— А ще помолиш ли Мейбъл да изчака с роклите? — добави той уж безразлично, напъхвайки се под завивките.
Боже, колко безпринципно и безочливо се държеше Трей! — помисли си Емпрес, потресена от поведението му.