— Разбира се, скъпи — бързо отвърна Блейз и се приближи до него, за да сложи ръка на челото му. — Нека видя да не би да си топъл.
— Може би малко — измънка Трей, уверен вътре в себе си, че изгаря от желание да обладае Емпрес, която стоеше в средата на стаята и го гледаше строго и изпитателно.
— Емпрес, как мислиш, дали състоянието му не се влошава?
Емпрес отвърна с готовност и увереност, че ще го постави на мястото му, задето се държи така подло с майка си:
— Ей сега ще му приготвя лекарство срещу треската.
— О, не, само не пак от онези противни на вкус смеси! — възпротиви се Трей като дете.
— Нали искаш да се оправиш? — рязко го запита Емпрес.
— Също толкова искам да си ям нормалната закуска — измърмори Трей.
— Тогава, ако те втресе, сам ще си бъдеш виновен — заяви му Емпрес с тон на победител.
— Миличък, послушай Емпрес, за твое добро е — намеси се майка му. — Изпълни нарежданията й и аз ще те оставя на мира.
В следващия миг Трей се усмихна лъчезарно и доволно, настроението му внезапно се бе променило.
— Майко, ти си права — съгласи се той с невероятно добродетелно и послушно изражение на лицето, — само една добра почивка ще ми помогне да се преборя с тази треска, сигурен съм.
Всъщност той мечтаеше за времето, когато Емпрес щеше да е изцяло негова. Изобщо не се съмняваше в способността си да я обладае отново. Дори бе напълно сигурен в себе си. Трей хвърли бърз поглед към часовника, прецени, че до обяд има предостатъчно време и добави:
— Не искам никой да ме безпокои преди обяда.
— Много правилно! — съгласи се моментално Блейз. — Виж само колко послушен пациент е Трей — добави тя с поглед, насочен към Емпрес, сякаш очакваше тя да потвърди родителската гордост на Блейз.
В същото време Трей се облегна на възглавниците и с най-невинен поглед, изгаряйки от любопитство, зачака отговора на Емпрес. След скептичната й реакция по отношение на неговото досегашно поведение, Трей я наблюдаваше с известна доза злорадство, поради неловката ситуация, в която току-що бе изпаднала. Дали щеше да отрече думите на майка му, или вежливо да се съгласи? Дали щеше да го изобличи? Дали щеше да се съпротивлява, или напротив — би предпочела да се примири и да се предаде? Най-вече го терзаеше въпросът кога най-после тя ще се озове в леглото му.
С леко строг тон Емпрес заяви:
— Ако Трей обещае, че ще си вземе лекарството срещу треска, аз лично няма да имам никакви други претенции.
— Разбира се, че ще го изпие, нали, скъпи? — обърна се Блейз нежно към сина си, очаквайки той да прояви разум.
— Ще направя всичко, което ми помага да оздравея и да се почувствам добре — отвърна Трей, като имаше доста по-различно виждане за това кое е най-добро за здравето и състоянието му.
Емпрес веднага долови двусмислието на отговора му. Този приятелски тон, доверчивите очи и неточният отговор бяха сериозна причина, за да се усъмни човек и намеренията му.
— В такъв случай те оставям в добрите ръце на Емпрес — каза Блейз, целуна го нежно и си излезе.
В следващия миг в стаята настъпи гробна тишина.
Трей най-после бе постигнал целта си — никой нямаше да го безпокои до обяд.
С нюх на ловец той заоглежда изваяните форми на тялото на Емпрес, облечено в красивото зелено кадифе. Сочните великолепни гърди, изпъкнали под деколтето, му напомняха за типична барокова красота, обвита от разкошния зелен цвят на дрехата. Белотата на гърдите й още повече изпъкваше на фона на тревистозеленото кадифе.
— Ела тук — каза Трей с нисък гърлен глас.
Думите му прозвучаха като ясна и точна заповед, изречена тихо и нежно, с мекия тембър на човек, който знае докъде стига властта и способността му да се налага.
Емпрес остана неподвижна, стегната и напрегната, усещайки как замечтаният поглед на Трей я изпива цялата. Против желанието и волята й пулсът й се ускори, тя усети как я обхваща непреодолим копнеж в отговор на неговия страстен пламенен поглед и кратката му заповед. Цяла лудост бе, че само този поглед и двете прости думи можеха да предизвикат такова усещане у нея, такъв прилив на топлина. За сетен път тя направи усилие да се отърси от неразбираемото чувство на копнеж, което я завладяваше.
Трей усети, че онова, което ставаше помежду им в момента, заприлича на увещаване на млад и неопитен жребец да слуша господаря си. Затова заговори тихо и спокойно:
— Всички си заминаха. Няма нужда да продължаваш да стоиш облечена в тази дреха. За мен тя е само рокля, която не ти става, а не нещо като прекалено скромен опит за демонстриране на благоразумие и чест. В интерес на истината, изглеждаш великолепно.
Като се приведе леко напред, Трей приседна, при което излъчването на сила и енергия от тялото му заличи всеки оттенък на слабост или безсилие, присъщи на болен човек.