Емпрес се престори, че не забелязва колко широки и силни са раменете му изпод навитите ръкави на пижамата, Нито пък колко красиво и свободно падаше тъмната му коса над гъстите вежди. Откопчаната до кръста пижама, изпод която се виждаха превръзките, още повече подчертаваше мъжествената му физика. Жизнената енергия, която се излъчваше от цялото му същество, още по-силно подчертаваше пламенното му желание. Във всеки случай той успя да я поуспокои по най-галантния начин, за което Емпрес се почувства истински благодарна. Колко ли жени бяха минали през ръцете му, в колко ли будоари бе тренирал и усъвършенствал това безпогрешно умение да очарова и омагьосва женското сърце?
Той наистина подходи по най-разумния начин. Колкото по-силно продължаваше Емпрес да стиска двата края на корсажа, толкова по-безсмислен ставаше опитът й да изглежда скромна и благоразумна. А това само по себе си бе нещо абсурдно в тази спалня, между двама души, които имаха толкова прекрасни интимни преживявания заедно. Тя се почувства по-добре и от галантния му комплимент, след презрителното поведение на Мириам Диксън. Пръстите й леко отпуснаха кадифения плат, при което очите на Трей светнаха. Цепката на деколтето разкри част от тялото й. Трей си спомни какво удоволствие бе да целува нейните гърди, спомни си аромата им, спомни си и как Емпрес простенваше от наслада и превъзбуда, когато той нежно галеше и целуваше зърната й. Босите й крака, които едва се подаваха изпод диплите на пищната рокля, правеха очарованието и безпомощността й още по-привлекателни.
— Все още не си достатъчно укрепнал — продума тя в настъпилата гробна тишина.
— Е, поне съм по-силен от теб.
Емпрес потръпна и усети, че я обхваща странно вълнение, от което стомахът й се присви.
— Можеш да си навредиш… — гласът й бе тих и неубедителен, като че ли по-скоро казваше нещо на себе си.
— Вече не издържам — също толкова тихо продума Трей, усещайки как възбудата обхваща всяка негова клетка. — Ето защо те желая — той спря за миг, докато намери подходящите думи и продължи: — Бих искал да дойдеш при мен и да ми помогнеш.
При всякакви други обстоятелства тези невинни думи можеха да имат най-различен смисъл, но желанието, което тя прочете в тях, бе повече от силно. Въздухът в осветената от слънцето стая натежа от вълнение.
Трябваше й малко време да размисли как да го спаси от това, което искаше от нея, да го предпази от евентуално усложнение на раните, въпреки че самата изгаряше от желание, което я смущаваше и объркваше безкрайно.
— Само че първо, ще трябва да си вземеш лекарството — заяви Емпрес решително, налагайки си да преодолее собствените си емоции и да се върне към дълга си на сестра, която се грижи за Трей.
— Побързай тогава — прошепна той с дълбок и леко дрезгав от вълнение глас.
Емпрес не разбра дали това бе отговор. За да се увери, го попита повторно:
— Ще го изпиеш ли?
Трей кимна, като че ли току-що се е договорил за някаква сделка.
Не от злонамереност, а по-скоро поради здравия си разум, Емпрес добави повече от приспивателното в сместа. Трей току-що бе започнал да се възстановява и това, което искаше от нея, бе твърде опасно за здравето му. И ако той самият не разбираше последствията, то Емпрес бе съвсем наясно какво го грози.
— Ти си изпий лекарството, а аз ще ида да съблека тази рокля. Да спусна ли пердетата?
Тя се доближи до прозорците и посегна към пискюла, като си мислеше, че той ще спи по-спокойно, ако е на тъмно.
— Все ми е едно.
Вдигайки чашата към устата си, Трей попита:
— Ако предпочиташ, да го направим на тъмно? — в думите му пролича известна доза задоволство и шеговитост.
Емпрес се извърна бързо и му хвърли намръщен поглед.
— Някой някога казвал ли ти е, че си едно ужасно разглезено, развалено хлапе?
— Освен теб — никой друг — отвърна Трей с усмивка и погълна течността. — Стига вече си се бавила и разтакавала, скъпа моя. Свали си роклята и ела при мен.
Като се увери, че чашата с лекарството е празна и поставена обратно на масичката до леглото, тя отвърна дружелюбно:
— Връщам се след минута.
Влизайки в стаята за преобличане, Емпрес затвори вратата и погледна към часовника на шкафа. След пет минути приспивателното щеше да задейства.
Бавно тя разкопча роклята, смъкна ръкавите и остави дрехата да падне на пода, след което пристъпи настрана. Повдигна я и внимателно и грижливо оправи гънките на плата. Още веднъж се възхити на изящната й изработка — в кадифения плат бяха вплетени копринени нишки, шевовете бяха тъй прецизни, че едва се забелязваха. Спомни си, че майка й имаше прекрасен костюм за езда от същото тревистозелено кадифе. Изглеждаше великолепно в него, когато излизаха на езда двамата с баща й. Това й се стори толкова отдавна във времето. От същия този костюм за езда преди три зими тя бе направила подплатена завивка, с която Гай и Едуард се завиваха в леглото си в плевника над конюшнята.