— Ако желаеш, можеш да задържиш тази риза — каза той и посочи ризата, която Емпрес бе облякла. — На теб ти стои значително по-добре и по-интересно, отколкото на мен.
— О, не, не бих могла. Твърде ценна е — отвърна Емпрес, като си даде сметка, че той я бе заварил да наднича и бърка в неговите лични вещи. В същото време разбра колко близко стои Трей, а вниманието й бе привлечено от сивия като речни перли китайски шантунг, от който бе ушит халатът му. В тази дреха изключителната му мъжественост и бронзовият оттенък на кожата му изпъкваха още по-силно и привлекателно. Тази рядко срещана мъжка красота, физиката му, всичко в него бе необичайно и изключително.
Дали бе нормално да пожелаеш да погладиш с ръце сивата коприна по ръкавите му, за да усетиш изпъкналите мускули? Дали бе редно да спреш очи на небрежно завързания колан около стройния му кръст? Емпрес едва повдигна поглед към лицето на Трей, излято в строги съвършени форми. Той се усмихваше.
Потънала в топлината на тази превземаща усмивка и обхваналия я копнеж да протегне ръце и да го докосне, тя изведнъж осъзна, че е виновен само той, Трей Брадок-Блек, мъжът, на когото нито една жена не можеше да устои. Той самият много добре знаеше това.
— Ще трябва да ми платиш — внезапно каза Трей и когато очите на Емпрес се разшириха от изумление при тези застрашителни думи, той спокойно продължи с доволен вид: — за измамата.
Слънчевата светлина се процеждаше през буйните му коси и се отразяваше на стената в различни по форма светлосенки. От лъчите, достигащи до лицето му, миглите му светеха с бляскав златист оттенък.
— Беше за твое добро — отвърна бързо Емпрес. — Ти си още много изтощен.
— Ако случайно припадна — каза той нежно, пристъпвайки още една крачка към нея с едва забележима усмивка на лицето си, — позвъни на слугите да дойдат и да ме отнесат обратно в леглото.
— Винаги ли си такъв… егоистичен и безразсъден?
— От време на време — тихо измърмори Трей, но остана невъзмутим.
Емпрес не успя да скрие изненадата си.
— Никога не съм предполагала. Сега вече зная, че Трей Брадок-Блек постига всичко, което си пожелае.
Трей повдигна леко вежди и попита:
— Нима това те обижда?
— Не съвсем… Познавам и други мъже, които… — в този момент Емпрес млъкна, досещайки се, че бе решила подробностите от нейния предишен живот да останат в тайна. Тъкмо се канеше да каже, че повечето приятели на братовчед й Клод, както и самият той, бяха същите егоисти, що се отнася до собствените им удоволствия. По това си приличаха, с Трей. И ако дуелът, в който баща й бе въвлечен, не бе довел до съдебно дело в забутаната провинция, тя все още щеше да си живее в онзи приказен свят. Така че тя бе виждала достатъчно мъже, които си угаждаха и робуваха на собствените си удоволствия. Тъй като провинциалните съдилища поначало бяха тесногръди и ограничени, а човекът, убит от баща й, се оказа син на един от местните херцози, по една случайност с повече власт и влияние от графовете Джордан, баща й бе осъден и оттогава животът на Емпрес рязко се промени.
В продължение на около година баба й бе насочила всичките си сили и средства в обжалването на присъдата, но накрая почина. След смъртта й старите приятели изведнъж забравиха какво й дължат и престанаха да бъдат така лоялни, както преди, особено към сина й, който все пак бе убил единствения син на херцог Рошфорт.
Майка й отпътува за Париж заедно с антуража на британския посланик, сгоди се за сина му и мигновено се прочу в цял Париж с невероятната си красота. През онзи период я наричаха „красивата англичанка“. Превърнаха я в идол, когото всички боготворяха. С баща й се бяха запознали на един бал, даден от императрица Южени. Влюбването от пръв поглед се бе превърнало в скандала на сезона. След като се отрекла от семейството си, тя се омъжила за Папа и двамата заживели заедно щастливо и спокойно в имението в Шантили. До деня на дуела.
Трей очевидно бе смаян от отговора й, прекъснат така неочаквано.
— Я ми кажи, много мъже ли си познавала? — попита той доста рязко. — Много бих искал да разбера.
Въпреки че през онази нощ у Лили бе установил, че Емпрес е девствена, той много добре знаеше какво биха могли да поискат някои мъже от жените. Може и да е била с много мъже — Трей леко се намръщи при тази мисъл, — по съвсем друг начин. Самият той също бе запознат с какви ли не приумици в секса. И макар че не прибягваше до подобни удоволствия, познаваше доста мъже, които даже ги предпочитаха. Да, действително познаваше мъже, които се възползваха от жените по нетрадиционни начини. Изведнъж усети как в гърдите му се надигна гняв. Нима това невинно създание го бе заблудило с вида си?! Нима тя бе някаква опитна сексманиачка, запозната с много повече начини да удовлетворява мъжете, отколкото той самият предполагаше?!