Трей превъзмогна гнева си, като си припомни, че дребната изящна жена, която стоеше пред него с ослепително красиви коси, облечена в собствената му кожена риза и гола отдолу, бе спасила живота му. С усилие преодоля надигналата се ярост, като си каза, че трябва да бъде разумен. В следващите три секунди той успя да се въздържи да не избухне.
Обидена от явно демонстрирания гняв, отстоявайки правото да запази в тайна миналото си, Емпрес му отвърна с равен, умерен тон:
— Това не е твоя работа.
— Аз платих достатъчно — рязко отсече Трей, — за да получа отговор на въпросите си.
Емпрес се изпъна. По страните й изби червенина от гнева, който тя изпита в същия този момент.
— Твоите пари не могат да купят миналото ми — остро заяви тя, — както и бъдещето ми.
— Няма ли да ми отговориш?
— Не.
— Тогава ще трябва сам да установя какво толкова си научила от всичките мъже, които си познавала досега — заплашително обяви Трей. — През онази вечер у Лили и бездруго не ни стигна времето да проверим… — той поспря за секунда, отказвайки се от намерението си да употреби грубия израз „разнообразния ти опит“, след което се усмихна хищно и добави: — Чакам с нетърпение да ме обучиш.
— Ами ако това те убие — стрелна го Емпрес, раздразнена от думите му, в които пролича презрение и готовност да допусне какво ли не за нея.
— Това ме заинтригува — подсмихна се Трей, като нарочно изтълкува погрешно нейния въпрос. — Дори не съм предполагал, че си падаш по садистични изпълнения. Ще започваме ли?
— Ти си полудял! — извика Емпрес и отстъпи назад. Гласът на Трей прозвуча помирително и даже нежно в сдържаността си:
— Едва ли! — измърмори той. — Но поне съм в напрежение и очакване, признавам си.
След тези думи, той се приближи така, че затвори по-нататъшния път на Емпрес. След още една крачка назад, тя се оказа срещу студената огледална стена.
— Колко очарователно — отбеляза Трей, наблюдавайки изплашения й вид, отразен в огледалата. — Предприемчивата млада дама, която се продаде в дома на Лили, имала вкус към драматични изживявания. Кажи ми — продължи той, като леко прокара пръст по рамото й, отмествайки светлите й къдрици, — това изплашено изражение да не би да е било нещо любимо на многото мъже в твоето минало?
— Върви по дяволите — извика Емпрес, — мисли си каквото искаш, но знай, че не ме притежаваш!
— Зная, зная — отвърна й Трей кротко и спокойно, като същевременно бавно потъркваше къдриците й между пръстите си. — Не мога просто да те притежавам само срещу петдесет хиляди долара. Кожата ти е твърде бяла. Но аз платих, за да те използвам — Трей умишлено изговори думата натъртено — за три седмици. Нали така се споразумяхме?
При това той леко подръпна кичура коса, който държеше между пръстите си.
Емпрес потръпна от болка и обида. За миг размисли дали да се възпротиви. Ала невероятната топлина, която тя долови от тялото на високия мъж, надвесен над нея, я накара да се приближи към него, докато болката от придърпването на косата спря. Емпрес се притисна към сивия мек халат, докато усети мъжкото тяло под него и прошепна:
— Грешиш, наистина ужасно грешиш!
Тя повдигна очите си и срещна циничния му поглед.
— Да не би да искаш да кажеш, че не са три седмици? — саркастично попита Трей. В същото време се приведе над нея, бързо я целуна, след което измърмори: — По-късно ще обсъдим този въпрос.
Емпрес отмъстително ухапа устната му, при което Трей изохка от неочакваната болка, но в отговор само стисна по-здраво раменете й. Това, което тя усети, съвсем не бе силата на един тежко ранен и едва възстановяващ се човек — толкова здраво я стиснаха ръцете му. Той покри устните й със своите и силно и грубо я всмукна в резултат на болката от нейното ухапване. После гневът му леко утихна и той стана по-нежен.
Бе лудост да се възпротиви, когато цялото й тяло тръпнеше от желание и копнеж, нетърпение и страст, обладано от един-единствен импулс — да се слее с него. В този миг Трей потърси с езика си вътрешността на устата й, усети нейния език и бавно се сляха заедно в любовен танц. Тихият стон на Емпрес премина в тихо възклицание, при което Трей отново хвана раменете й.
Той я притисна леко към слабините си и се потърка нежно в тялото й. Емпрес усети възбудата му при докосването с нарасналия му член и в този миг в съзнанието й нахлу споменът за всичко, което бе изпитала тогава, през първата им нощ. Тя си припомни удоволствието, което той й бе доставил. „Не, помисли си тя, не мога да допусна да ме прелъсти толкова циничен и арогантен мъж!“ В същия миг тя усети отново топлината и нежността, с които той я накара да потръпне, близвайки с език страната и ухото й. Сетивата й се подчиниха на една-единствена мисъл — колко необхватно и всеизпълващо бе удоволствието, което той можеше да й достави. Усети, че копнее за онзи екстаз, от който цялото й тяло се бе разтреперило през нощта, когато за пръв път се любиха. Докосването му бе като магия, думите, които шепнеше в ухото й сякаш я подканяха към един нов непознат рай, от мисълта за което Емпрес потръпна, забрави, че му е смъртно обидена, обви с ръцете си тялото му и го погали, усещайки мекотата на китайската коприна.