— А сега ми кажи, скъпа, по-добре ли ти е, ако направя така?
И той се придвижи напред между влажните й крака и със задоволство я чу как изстена от вълнение и наслада, а после бързо продължи:
— А може би трябва да направя така? — при което Трей подпъхна ръце под меките й заоблени части, повдигна я леко нагоре и страстно се сля с тялото й.
— О, Господи! — възкликна Емпрес, обладана от такава възбуда и неописуем възторг, че когато Трей бавно се извъртя, за да достигне треперещата повърхност на пулсиращата чувствителна област, тя изстена от вълнение.
— Не точно сега… Не толкова бързо… Не мога! — шепнеше тя и едновременно с това се притискаше с треперещи ръце към неговото тяло, точно там, където бе превръзката.
Трей не искаше да я слуша.
— Никога не е рано! — прошепна той в отговор и бавно се притисна към нея, докато усети как членът му потъна дълбоко във влагалището й. От лекото, плавно движение навътре и навън, ръцете на Емпрес се разтрепериха и тя се отпусна, като престана да се съпротивлява, а вместо това го погали нежно по гърдите. За миг спря ръка върху златния медальон, но Трей с ловко и бързо движение го скри под превръзката си. Емпрес продължи да го гали нагоре, докато накрая положи кротко ръцете си на раменете му.
— Видя ли — каза й Трей, когато усети как бедрата й леко се присвиха към тялото му, — ето че можеш.
Когато Емпрес достигна до максимума на удовлетворението, тя леко извика, а стонът й отекна в малката стая така, че Трей изпита огромно мъжко задоволство от всичко, което й бе предоставил.
През следващия един час двамата се наслаждаваха на онова изключително всеизпълващо ги чувство, което бе и екстравагантно, и игриво, и забавно, и украсено с жици, пълноценни огледални образи на тяхната плътска любов и последвалото неизразимо удоволствие. Първоначалният шок от неподозираната издръжливост на Трей се превърна в отстъпчивост, а после и в безрезервно, нетърпеливо желание да го люби, което изцяло му допадна с непрестореността и първичността си.
Въпреки всичко Трей не бе в цветущо здравословно състояние и скоро се почувства приятно изтощен, излегна се на пода и подпря замечтано главата си в краката на Емпрес. После тихо й прошепна, че не би имал нищо против един кратък отдих.
Емпрес се почувства виновна и засрамена. Понечи да се извинява, но Трей се разсмя, погледна я и рече:
— Скъпа, ако имах още малко сили, щях да се изкача при теб и да те разцелувам колкото мога. Изобщо не си мисли, че си виновна, или че трябва да ми се извиняваш!
И в следващия миг той направи точно това. Емпрес забеляза, че превръзката му е напоена с кръв и извика изплашено:
— Трей, миличък, раната ти кърви!
— Нищо ми няма! — заяви Трей с чувство на огромно задоволство.
Емпрес обаче не можеше да се успокои, преди да го види накиснат във ваната с гореща вода.
Трей облегна главата си на мрамора, мислейки си какъв голям късмет има, колко блажено преситен се чувства в очакване на следващия момент, когато неговата грижовна и очарователна медицинска сестра отново ще го прегърне с обич.
— Сигурен ли си, че се чувстваш добре? — попита го малко нервно Емпрес.
— Даже великолепно — увери я Трей.
— И не те боли?
Трей примижа леко, а в погледа му пролича колко забавно му бе да разговаря по този начин.
— Да не би да си мислиш противното? Я не се шегувай! Никога не съм се чувствал по-добре!
— Струва ми се, че кървенето е само на повърхността на раната — заяви Емпрес.
— Добре — отвърна й Трей с безразличие, тъй като кръвоизливът изобщо не го трогваше. Максималното му удовлетворение го караше да се чувства абсолютно безгрижен и щастлив.
Ето защо той се мушна с удоволствие във ваната.
— Ще е от голяма полза за успешното ти лечение — поясни Емпрес, произнасяйки думите бавно и отчетливо, с галски акцент, — ако всеки ден продължиш да вземаш по една такава вана, независимо от подобреното ти състояние.
Трей я погледна закачливо и лъчезарно и отговори с убедителен тон:
— Ще го имам предвид.
С типичния за строга медицинска сестра нацупен вид и сериозен тон, Емпрес му нареди:
— Само не се опитвай да ми пречиш!
— При едно условие… — отвърна й най-невъзмутимо Трей.