Користолюбивото отношение към правителството не беше нещо характерно или присъщо само за Монтана. По-скоро бе безсрамна практика на всеки един барон-грабител от онзи период в развитието на американската индустрия. Това бяха времената на Джей Пи Моран, Карнеги, Рокфелер, Форбс — времена на нерегулиран, хаотичен индустриален напредък и пропагандиране на социалната дарвинова политика, която се изразяваше с фразата „Целта оправдава средствата“. Същите тези капиталисти с готовност повтаряха изтърканите, банални фрази за чудесата, свързани със свободното предприемачество и частната инициатива, необременявани от намесата на правителството, а в същото време подписваха съглашателства за монополизация, пренебрегващи изброените принципи. В същия момент „Стандарт Ойл“ протягаха грабливите си пипала с цел да закупят Бут и Монтана, за да установят монопол над цените на медта.
В това „вълче“ време, в което основна максима бе „Да вървят по дяволите масите!“, битката на Хейзард да спаси онова, което можеше, в името на абсароките, бе само една малка битка на фона на много по-огромни машинации, в които народът бе обречен. Слава Богу, все още парите бяха основният диктатор и от тях зависеше всичко останало. С пари се купуваха гласове в законодателната зала; парите купуваха още земя, за да се опазят границите, с парите се купуваха акциите на някои определени компании, както и влияние и позиции.
И така, Хейзард и Блейз отпътуваха за Хелена с обещание да се върнат в края на седмицата.
Под претекст, че иска да публикува реклама за благотворителния годишен базар, организиран от църквата, Валери се отби на гости у Хириъм Ливингстоун, главен редактор на местния вестник. Познавайки неговия незатихващ интерес към жените и безразличието му към собствената съпруга, Валери умишлено се облече във великолепен костюм от лилаво кадифе с яка и маншети от хермелин. Лилавият цвят подчертаваше красивите й очи, а хермелинът я правеше още по-привлекателна.
Явно, не бе сгрешила с избора на облеклото си. Хириъм бе впечатлен от вида й и не пропусна да го отбележи, докато я съпровождаше в офиса.
— С този хермелин изглеждаш като истинска кралица, скъпа моя — издума Хириъм, а в главата му се завъртяха какви ли не развратни мисли, предизвикани от изкусителния външен вид на Валери.
Валери поблагодари с тънък момичешки гласец, за който бе уверена, че е подходящият при взаимоотношенията й с такива стари развратници. Докато си пиеха чая, поднесен от един служител в офиса, те обсъждаха предстоящия базар в църквата и подходящата реклама за него. Но в момента, в който Валери нежно произнесе „С удоволствие“ в отговор на предложеното й парче кейк, Хириъм я загледа продължително и се замисли за взаимоотношенията си с очарователната мис Стюарт. Въпреки че отдавна бе надхвърлил шестдесетте, Хириъм бе добре сложен и, подобно на своя баща, възнамеряваше да доживее до деветдесет. Също като баща си, който бе успял да направи деца и в третия си брак, на възраст седемдесет години, редакторът на „Маунтин Дейли“ се радваше на несекващ сексуален апетит. Слава Богу, салонът на Лили напълно го устройваше, защото от години жена му не представляваше никакъв интерес за него. Абигейл бе пълна жена, склонна да разговаря за духовния живот и посвещаваща по-голяма част от времето си на собствените си заболявания, поради което не оставаше възможност за някаква друга дейност. В къщата си държаха четири прислужнички, иконом, двама градинари и трима коняри. Всички те се грижеха активно за господарката си, така че тя не можеше да се оплаче от нищо. А свободното време на Хириъм бе неговото богатство.
— Скъпа моя, казахте, че ви липсват всякакви кулинарни умения, за да правите подобни кейкове. Честно да си кажа, не мисля, че трябва да се безпокоите за такова нещо.
— Защо, сър, нима не би следвало всяка млада дама да умее да се погрижи за своя съпруг? — при думата „погрижи“ Валери леко повдигна очите си, излъчващи добре доловима чувственост.
Привеждайки се леко напред, през малката масичка за сервиране на чай, Хириъм погали нежно ръката й, откроила се предизвикателно върху покривката от португалска дантела.
— Мис Стюарт — започна той с тон, който недвусмислено издаваше намека му, — сигурен съм, че няма мъж, който да желае грижите ви за него да се свеждат до домакинските и кулинарни навици!
Бавно Валери измъкна ръката си изпод неговата, облегна се назад в креслото и престорено скромно каза:
— Колко мило от ваша страна, че мислите така — гласът й се снижи почти до шепот и тя продължи: — но майка ми ме е учила, че любовта на всеки мъж минава през стомаха му.