Хириъм преглътна набързо и дишането му се възстанови, след като току-що си беше представил нещо много по-различно от храните и сладкишите, около които уж се бе завъртял разговорът им.
— Скъпа моя, майките не винаги разбират от какво се нуждаят мъжете — каза Хириъм с дрезгав от вълнение глас.
— Какво имате предвид, мистър Ливингстоун? — запита Валери с престорено срамежлив вид.
Хириъм се изкашля и отвърна:
— Нека го обсъдим на събирането в църквата — предложи Хириъм и въпреки че бе един от най-възрастните вярващи, се усмихна похотливо, като си обеща, че ще наддава, докато спечели на търга, организиран по време на базара в църквата.
— Очаквам с нетърпение този разговор, мистър Ливингстоун — изгука Валери, — въпреки че се притеснявам какво ще си помисли вашата съпруга.
— Всичко това е посветено на една добра кауза, скъпа — заяви сърдечно и доброжелателно Хириъм, макар че изражението на лицето му съвсем не бе благонамерено. — А освен това Абигейл се чувства твърде зле напоследък и няма да присъства на събитието.
— Какъв истински християнин сте, сър, щом правите всичко възможно да представлявате вашето семейство на базара.
— Разбира се, млада госпожице, правим онова, което можем, за да изпълняваме своите презвитериански задължения.
— Каква всеотдайност! — възкликна Валери.
— Винаги ваш покорен слуга, скъпа! — отвърна Хириъм и си помисли, че съвсем скоро наистина ще може да й „услужи“.
— Вие сте истински кавалер, мистър Ливингстоун! Това ме кара да споделя с вас един малък проблем. Може би бихте могли да ме посъветвате как най-правилно да постъпя… Имам предвид, към кого да отнеса оплакването си — Валери скромно наведе очи и продължи: — Боя се, че всичко е малко объркващо.
В този момент тя вдигна погледа си и с леко трепереща устна, което й се струваше твърде подходящо за случая, промълви:
— Макар че всъщност бе толкова страшно, сър!
— Какво се е случило, дете мое — отвърна незабавно Ливингстоун и добави: — Дали бих могъл да ти помогна с нещо…
— Вижте, сър… — започна Валери и някак инстинктивно докосна най-горното копче на жакета си, сякаш за да провери дали е защитена — Веднъж, като се разхождах покрай конюшните за гледане и даване на коне под наем, един индианец най-внезапно ми препречи пътя. Като че ли бе изникнал от земята — така и не видях откъде се появи и… и ме заговори — продължи Валери с треперещ глас. — Докосна гърдите ми и… — тя заекна и потрепери цялата, за да даде възможност на Ливингстоун да възприеме напълно ужаса на цялата картина.
В следващия миг лицето на Хириъм се изчерви и той гневно отсече:
— Ще го обесим! Можете ли да го разпознаете, ако го видите отново?
Християнската доброжелателност на Хириъм Ливингстоун не включваше индианците, негрите или ориенталците, но за сметка на това Определено бе насочена към женското съсловие, сред което особена чест се падаше на директорката на хора, мис Роджърс, с която се срещаха всяка сряда в неговия апартамент на края на града.
Валери въздъхна и деликатно поглади апликацията на ленената си носна кърпа, разположена на скута й.
— Боя се, че няма да успея да го разпозная, сър. Всичко се случи така неочаквано… Имам предвид, че извиках и побягнах, а писъкът ми очевидно го изплаши. Аз продължих да тичам, докато най-после стигнах до нашата къща.
— Вашият баща трябва да открие името на този мерзавец, а законът си знае работата!
„Маунтин Дейли“ бе само един от многото западни вестници, които защитаваха „крайното“ решение на индианския проблем, като разтръбяваха какви ли не измишльотини и изписваха всякакви лъжи по тези въпроси.
— О, не, сър, моля ви, аз не съм разказвала на баща си за този инцидент. Той е страшно настроен срещу индианците, живеещи извън резервата.
Ливингстоун погледна свирепо и възкликна:
— Но този див червенокож трябва да си получи наказанието! Бесилка! Ако тези диваци не бъдат наказани за назидание на останалите си събратя, ще продължат най-безочливо да застрашават белите жени!
— О, сър, разберете, че не съм искала обществеността да разбере за тази скандална случка! Моля те, Хириъм! — при това обръщение, което Валери умишлено употреби, Ливингстоун наистина бе изненадан, но тя незабавно продължи: — Ужасно ще се разстроя, ако целият град разбере за случилото се. Моля ви… той само докосна гърдите ми, Хириъм…
Последните й думи отекнаха предизвикателно и отчасти похотливо в тишината помежду им.
— Мръсникът ще трябва да плати за наглостта си! — изрева Ливингстоун. — Сега не е време за размекване и разнежване, тъпите проклети диваци трябва да си знаят мястото — разгорещи се той. — Отвратителни червенокожи варвари!