— Умолявам те, Хириъм — измърка Валери, — трябва да ми обещаеш да не разгласяваш тази история! — и в този момент тя пророни театрално една сълза. — Вече съжалявам, че ти се доверих, но си мислех, че познаваш нещата и навярно би могъл да ме насочиш към подходящата инстанция, където да отнеса това оплакване!
Като изтри с юмруче, по детински, сълзата си, Валери леко близна горната си устна, демонстрирайки притеснението си и завърши трогателно:
— Моля те!…
Макар че изражението му бе като на вълк, попаднал в кошара, Ливингстоун я успокои, като се възползва от възможността и той да я нарече с малкото й име:
— Разбира се, Валери, бъди сигурна, че този разговор си остава между нас, щом твоето желание е такова.
И като извади от джоба носната си кърпа, той я подаде на Валери и добави:
— Винаги ваш покорен слуга!
— Вие сте толкова отзивчив — отвърна му меко Валери, като бършеше мокрите си очи с неговата носна кърпа.
Миг след това тя се усмихна дяволито и заяви:
— Сега се чувствам толкова по-добре, след като най-после споделих с някого за тази неприятна случка. Благодарение на вашето разбиране и сърдечност.
И докато уж неволно поставяше кърпата му в малката си дамска чанта, което можеше да означава само покана за нова среща, за да му я върне, тя продума:
— Около вас навярно гъмжи от жени, молещи настоятелно за мъдър съвет или помощ.
— Нито една от тях не е толкова очарователна, колкото сте вие, мила Валери — увери я галантно Ливингстоун, докато наум смяташе колко дни оставаха до базара в църквата. — Винаги можете да ме считате за ваш защитник!
Хириъм Ливингстоун си мислеше колко добре се подреждаха нещата — от една страна, щеше да прикотка мис Стюарт в леглото си, а от друга, щеше да изпрати на бесилото още един цветнокож.
— Колко мило от ваша страна, наистина! — отвърна му Валери и се изправи. — Ще чакам с нетърпение появата ви на търга, организиран от мен по време на базара в църквата.
— Можете да бъдете сигурна, че няма да го пропусна, скъпа!
Ливингстоун я съпроводи до външната врата на офиса, като бащински я хвана за лакътя. Когато Валери му каза „довиждане“, тя се обърна така, че гърдите й да се докоснат до ръката му.
По-късно същия следобед, докато си пийваха шери, Валери и баща й обсъждаха успеха от първите стъпки на своя коварен план.
— Хириъм Ливингстоун е вече инструктиран и подготвен напълно — обяви Валери с едва сдържан смях. — Мили Боже, татко, ако беше видял как едва не му потекоха слюнки от предвкусваното удоволствие да ме свали и едновременно с това да изпрати един индианец на бесилото. Всъщност, мисля, че ако трябваше да направи избор между моята приятна компания и спектакъла с обесването на един цветнокож, щеше да избере второто!
Дънкан повдигна чашата си за наздравица. За пръв път, откакто Валери му бе съобщила шокиращото си предложение, той почувства известно задоволство и увереност в успеха на тяхното начинание. Милионите на Хейзард изникнаха в съзнанието му като купчина злато и диаманти.
— Значи си успяла да го привлечеш на наша страна, за което те поздравявам!
— Не само съм го привлякла да ни сътрудничи, а дори почувствах готовност да поеме инициативата и да свърши работата сам. Единственото, което се наложи да предотвратя, бе да го убедя да не пуска веднага шокиращи статии за изнасилени бели жени, тъй като това неминуемо щеше да ме подразни и притесни. Но…
— Е, какво? — полюбопитства Дънкан, отпускайки се назад в канапето.
— Но и дотам може да се стигне, ако обстоятелствата го наложат. Например, брутално нападение и насилие, извършено от двама индианци — поясни Валери, усмихвайки се лъчезарно, — а аз бих могла да преодолея собственото си неудобство в интерес на това да предпазим беззащитните госпожици от по-нататъшни набези от страна на дивите необразовани цветнокожи. Хириъм ще бъде сред първите, които ще пропагандират тази идея, начело на тълпата, тръгнала да линчува индианците.
— Хириъм?! — Дънкан бе толкова учуден, че повдигна вежди и се ококори от изненада.
— О, да, забравих да ти кажа, че ние вече си говорим на малки имена с него.
— С този стар развратник? — измърмори Дънкан.
— Да, но полезен развратник, който таи стара, незатихваща омраза към индианците, а освен всичко е и способен да разгласи чувствата си с помощта на пресата. А това е в наша полза, съгласи се!
— А замисляла ли си се поне веднъж, дъще — започна Дънкан, потънал в размисъл, — че дори при този така успешен ход с Хириъм Ливингстоун, въпреки успешното развитие на твоя план, Трей може да не се примири така бързо и с готовност с ролята на съпруг?