Емпрес го погледна намръщено и съзря безгрижно отпуснатото му тяло, мургавата му красота и огънчето в очите му. Не й беше до шеги с този презадоволен от живота млад мъж.
В следващия миг Мейбъл се появи.
Трей се взря в очите на Емпрес и я попита:
— Е?
Още преди да се е изправил, тя бързо отвърна:
— Добре!
Той се усмихна, после се обърна към Мейбъл и каза с грейнал поглед;
— Благодаря ти, Мейбъл! Нека сега да поставим брошката малко под яката.
Двете жени бяха възхитени от начина, по който украшението стоеше на тази рокля от лилав мъхест кариран плат.
— Бих искала да отбележа — съобщи Мейбъл, — че ако младата госпожица иска да облече тази рокля утре, когато си дойдат всички, ще трябва да започна да я преправям незабавно.
— А защо да не облече велурената рокля за сутрешния чай — предложи Трей, — а за вечеря — смарагдовозеленото кадифе?
Необяснимо защо неговото разбиране за подобни светски неща силно подразни Емпрес. А и защо пък точно кадифе? Колко са мъжете, които могат да различат отделните видове кадифе! Явно, Трей не за пръв път участваше в обсъждането на женски дрехи и стил на обличане! Когато накрая той запита Мейбъл откъде майка му бе купила една от любимите си дрехи от моаре, Емпрес едва сдържа гнева си. Стори й се, че за него вече е станало навик да поръчва прекалено скъпи дрехи за жените, с които спи и че навярно го прави твърде често. По дяволите, колко неприятно й стана от това разкритие.
В следващия миг Мейбъл се впусна в обширен разказ за това как чеизът на дъщерята на Елизабет Дарлингтон бил разменен поради немарливост на една от гарите в Чикаго по време на медения им месец из Европа. И докато багажите били най-накрая върнатите Монтана, много нови дрехи били поръчани в Ню Йорк, така че Барбара да не почувства никакво неудобство или лишение по време на разходката из Европа. Същевременно, в очакване на Бабс, Елизабет Дарлингтон закупила рокли за шестдесет хиляди долара, които след една година време, вече ще са демодирани. На всичкото отгоре цялото семейство се надявало Бабс да се завърне бременна с някой малък баронет или бъдеща лейди, при което роклите със сигурност нямало изобщо да й потрябват, защото всеки знае какви са последиците от бременността за тялото на една млада жена…
Трей изслуша дългия разказ на Мейбъл с необходимото внимание и търпение, като накрая само отбеляза:
— Колко забавно.
След това с типичното си очарователно изражение и опитност даде последните си наставления за роклите:
— Приготви велурената и кадифената рокля за петък, а черното моаре и смарагдовозеления шевиот на „Крийд“ за събота. За останалите рокли ще решаваме после. Благодаря ти много засега.
Веднага след като Мейбъл затвори вратата, Емпрес отбеляза с хладен тон:
— Очевидно не ти е за пръв път да даваш такива разпореждания.
— Никога досега не ми се е налагало — чистосърдечно и открито си призна Трей.
— Кадифе, моаре,… а откъде познаваш толкова платове, които обикновено се знаят само от жените?
— Моят шивач е твърде словоохотлив.
— Често ли носиш кадифени дрехи?
— Засега успешно отбивам опитите му да ми ушие такива дрехи, с изключение на халата ми в яркочервено.
Трей очевидно нямаше никакво намерение да обсъжда жените, с които бе имал по-специални отношения.
— Не ти вярвам! — заяви Емпрес, а в гласа й прозвуча ревнива нотка.
— Съкрушен съм! — предизвикателно заяви Трей.
— Глупости! — измърмори Емпрес, взирайки се във високия привлекателен мъж, за когото състоянието „съкрушен“ бе напълно непознато. — Моля те, помогни ми да съблека тази рокля, защото е много стегната.
Трей се усмихна и остана неподвижен на перваза.
— Мислех, че сме се споразумели! — каза той.
— Нямам никакво намерение да си играя с теб — заяви с усилие Емпрес. — Няма ли да ми помогнеш да разкопчая тази дреха?
Слънцето проникваше зад мощния му широкоплещест гръб и силуетът му напомняше за някакъв тъмнокож невероятно красив ангел, осветен от слънчевата светлина. Гъстите му вежди бяха надвиснали над очите.
— Не мисля така — каза Трей с тих глас.
— Много добре — отвърна му тя нетърпеливо, — сама ще се справя!
И като се извърна гневно, тя се отправи към спалнята. Скоро установи, че едва ли ще се справи с брошката, тъй като бе извънредно стара изработка — уникално римско бижу, изпълнено в нов вариант. Поради изключителната й ценност закопчаването бе твърде сложно. Освен това самата брошка бе поставена почти под брадичката й и Емпрес едва успяваше да я забележи, а опитите да я разкопчае, като се гледаше в огледалото се оказаха съвсем неуспешни. Самата закопчалка се състоеше от фина верижка, прикрепена към сложен, завъртащ се механизъм. След неколкоминутно недоволно мърморене и безуспешни опити да се справи със сложната закопчалка, тя се извърна и установи, че Трей е влязъл тихо в спалнята и наблюдава спокойно как тя се мъчи да се освободи от украшението.