— Имаш нужда от помощ, може би? — запита той вежливо.
Емпрес не му отговори. Той се приближи и още веднъж тихо попита:
— Искаш ли да ти помогна?
— Както сам виждаш, не мога да сваля тази брошка — отвърна тя двусмислено, без да помоли директно за помощ.
— Тогава трябва първо да ме целунеш!
— Е, много добре тогава! — каза Емпрес и се повдигна на пръсти като самата Щедрост, даряваща благородно някой свой подчинен.
Трей я целуна много нежно, поставяйки ръцете си на кръста й. Това бе една лека, протяжна целувка — такава, при която времето лети незабелязано покрай влюбените и всеки може да се наслаждава на страстта и опиянението, без да бърза.
Едва доловими тръпки преминаха по цялото тяло на Емпрес. Тя прокара гальовно ръцете си по гърба на Трей и попита:
— Добре ли се чувстваш?
Гневът й се бе стопил.
— А ти не се ли чувстваш мъничка? — попита я Трей, а пръстите му нежно се притиснаха към талията й.
— Дразни ме само роклята. Толкова е стегната.
Като я отдалечи леко от себе си, Трей внимателно я огледа. Корсетът явно бе твърде пристегнат и скроен да обхваща тялото й от ханша до гърдите, така че осанката й да съответства на приетия стил на дрехи с извънредно тънка талия, при който се подчертаваха други типично женствени форми на тялото. Пак поради кройката на корсета, гърдите й стърчаха почти навън, опъвайки мекия кашмир на корсажа.
— Тук ли ти е стегнато? — попита Трей и леко я погали по зърната на гърдите, които изпъкваха изпод мекия плат.
— Ммм — измънка Емпрес, изпитвайки огромно удоволствие от допира на ръцете му до гърдите й, където усещането бе още по-силно поради опънатия плат.
— Приличаш ми на ученичка, която е пораснала и роклята едва й става — каза Трей, като продължаваше да я гали, докато усети как гърдите й се втвърдиха от напрежение и вълнение.
— А този плат е толкова тънък — добави Трей, без да спира да очертава кръгове около зърната.
Платът наистина бе невероятен — всичко под него прозираше, като че ли Емпрес не бе облечена.
— Ако наистина беше ученичка, а аз ти бях учител, щях да си помисля, че ме предизвикваш в подобно облекло! В никакъв случай не бива да излизаш от стаята си, облечена в рокля като тази — завърши Трей и се наведе да целуне полуотворените й устни. Той продължаваше да я гали, докато лицето й почервеня, а дишането й се учести. Езикът му бавно проникна в устната й кухина и Трей страстно я близна навсякъде. Емпрес се пресегна да го прегърне, разтреперана от вълнение, а той продължи да гали нежно гърдите й и да я целува страстно, докато езиците им се сляха и тя леко простена.
Трей внезапно се откъсна от нея и заяви:
— Не е редно една ученичка да се целува така със своя учител.
Емпрес не му отвърна. Вместо това се притисна към него и понечи да го целуне още веднъж.
Трей най-после измести ръцете си от гърдите й, стисна я силно за раменете и погледна към нея полушеговито-полусериозно:
— Да не би да се опитваш да прелъстиш своя учител?
Емпрес измърмори „Не“ с нисък глас и се опита да се приближи към него.
— Тогава защо се опитваш да се притиснеш към мен? Така както ми се нахвърляш, не знам какви могат да бъдат последствията! Разбираш ли какво означава всичко това?
Гласът му бе дрезгав, предизвикателен и нежен. Той се приведе леко и бързо я целуна.
— Трей, моля те, тази рокля е така стегната… За Бога! Желая те!
— Искаш да съблечеш тази рокля, така ли? — попита Трей и докосна с дланите си изпъкналите й гърди.
— О, да, умолявам те. Знаеш ли как ме боли.
— Тогава ще трябва да се съобразиш с това, което ти казвам, сладка моя!
— Готова съм на всичко — съгласи се бързо Емпрес, усещайки как чувствата, които я бяха обхванали в този момент, напираха изпод тясната пристегната рокля, сякаш това насилие над тялото й още повече усили желанието за секс, а гърдите й тръпнеха от вълнение.
— Нека първо да сваля брошката — предложи Трей с равен тон.
— Побързай!
— Бъди търпелива, скъпа! — каза Трей и внимателно разкопча брошката, постави я настрана, след което откопча първите две копчета откъм гърба, отпускайки стегнатото деколте и малката дантелена яка.
— По-добре ли ти е така? — попита Трей със спокоен тон.
— Не.
— Не? — учуди се той и, поставяйки двете си ръце на раменете й, я обърна с лице към себе си. — Не си много признателна! — заяви той меко.