Думите му звучаха като благородно обещание, топли и нежни, тръпнещи и вълнуващи в усещането за чувственост и сладка болка.
Поставяйки ръцете си на раменете й, Трей прошепна:
— Застани на колене — като й помогна с ръце да коленичи пред него.
Когато Емпрес го погледна, нежното й лице бе озарено от буйната й златиста коса, разпиляла се по гърба й.
— Ако и този път се справиш със задачата си, ти обещавам да задоволя копнежите и очакванията ти. Само трябва да изпълниш добре това, което искам от теб. Хвани ме, мис Джордан и отвори уста. Така ще усетиш сладостта от едно ново докосване.
Той придържаше леко главата й, докато тя се подчиняваше на неговите изисквания и същевременно усещаше собственото си вълнение и неудържимо желание за секс да вземат връх над цялото й същество.
— А сега го направи бавно, докато усетиш как достига дълбоко навътре и обратно, а след това ще изпълня онова, което очакваш с такова нетърпение толкова дълго. Ако не се справиш с тази задача, се боя, че няма да мога да задоволя желанието ти. Разбираш ли ме?
Емпрес кимна и смирено се подчини на неговото желание. Нейните движения го възбудиха неимоверно много, а обещанието, че ще удовлетвори копнежа й да се слее с тялото му, я караше да тръпне от нетърпение. Тя не предполагаше, че толкова лесно може да го възбуди до такава степен и това откритие й достави радост, а освен всичко подсили още повече желанието й час по-скоро да се любят.
Трей притвори очи, екзалтиран от изпитаното удоволствие. Почти не трепваше. Стори му се, че едва издържа на напрежението и насладата, които го бяха превзели изцяло. Само миг преди да бе станало прекалено късно, той се пресегна и бързо я вдигна. С дрезгав и нисък от вълнение глас той я попита:
— Готова ли си?
Очите й бяха леко притворени от изпитаното невероятно чувство на наслада, устните й все още усещаха тръпката от току-що преживяното. Тя кимна в отговор на въпроса на Трей, поклати бедрата си предизвикателно и леко изстена в очакване на върховното сливане.
— Мислиш ли, че си достатъчно влажна мис Джордан? Разтвори краката си, за да проверя сам.
И когато Емпрес не пожела да се вслуша веднага в думите му, Трей й нареди:
— Подчинявай се безпрекословно!
Той повдигна полата й, докато Емпрес остана гола до кръста. Стройните й крака се очертаха изпод диплите на роклята. Стегнатото бюстие някак подчертаваше еротичната гледка на разголените й бедра.
— Изглеждаш ми умерено възбудена, мис Джордан. Това типично ли е при теб… при това буйно нетърпение и копнеж?
Той бе уверен, че е готова за любов. Бавно и нежно прокара двата си пръста навътре във влагалището, разширявайки мястото за още един пръст и след това бързо притисна члена си към нея с думите:
— Сега вече трябва да си научила доста неща за една млада дама, нали? — Тонът му издаваше смесените чувства на обвинение, страст, похот и благоприличие.
— О, не, никога — прошепна Емпрес и се притисна силно към ръката на Трей.
— Е, това е точен добродетелен отговор — шеговито отбеляза Трей и продължи да движи пръстите си. — А сега, чувстваш ли се още по-влажна?
Емпрес въздъхна и кимна утвърдително, погълната от екзалтацията и затруднена да отвърне по-задълбочено на неговите въпроси.
Трей отдръпна ръката си внезапно, спусна диплите на полата й, постави пръст под брадичката й, долавяйки учестения й дъх и изгарящото я желание за секс, при което заяви настоятелно, насилвайки я да преодолее вълнението и копнежа си:
— Кажи „Да, сър“!
Шокът от връщането към реалността не й попречи да отвърне механично:
— Да, сър.
— Нима се чувстваш достатъчно навлажнена, за да можем да го направим най-после?
— О, да — бързо откликна Емпрес и после тутакси се поправи: — Да, сър.
— Искаш ли първо да разкопчея роклята ти, така че гърдите ти да се освободят?
— Моля ви, сър.
Трей се пресегна и разкопча повечето копчета, след което свлече роклята покрай раменете на Емпрес и освободи гърдите й от стегнатата материя. Те се отпуснаха свободно и предизвикателно се разтърсиха.
— Трябва да ми кажеш „Благодаря“.
— Благодаря, сър — прошепна признателно Емпрес.
— Гърдите ти са много привлекателни и пищни, мис Джордан. Нима се опитваш най-безсрамно да привлечеш вниманието ми?
— О, не, сър. Не мога да си позволя такава дързост, сър. Това би било твърде нахално от моя страна.
Трей докосна нежно едното зърно, при което дъхът на Емпрес почти спря. Всеки нерв на тялото й започна да трепери, сърцебиенето й взе връх. Всички нейни сетива се изопнаха в очакване на следващото негово движение. Гърдите й порозовяха от предизвикателството и се повдигнаха в отговор на допира с неговите ръце.