След като Блу и Фокс отнесоха Трей в спалнята, веднага щом вратата се затвори след тях, Емпрес избухна:
— Това ли са жалките ти приятелки, с които си прекарвал времето си досега?
— Не им обръщай внимание — каза Трей с безразличен тон, докато откопчаваше копринената си риза. — Жени като Арабела, Люси и Фани не заслужават даже човек да се дуелира за тях.
— Но те бяха твърде груби! — възкликна Емпрес, изпълнена от възмущение.
— Наистина ли? — учуди се Трей и поясни: — Не съм забелязал, съжалявам.
— Ти не си забелязал даже! — разгорещи се Емпрес, възмутена от безразличието му. — Мили Боже! Никога досега не съм срещала толкова надменни и горделиви сноби!
— Те са само богати млади дами. Това поведение е нормално за такива като тях.
Естествено Трей дори не подозираше какъв бе произходът на Емпрес и това напълно обясняваше последните му думи. Първия път, когато я видя, бе облечена в мъжки износени дрехи, без пукната пара, без никакви данни за семейството, от което произлиза. А освен всичко, младите дами, които той познаваше, бяха до една празноглави снобки. Напълно естествено бе такива богати високомерни госпожици да не се понравят на Емпрес.
— И ти наричаш това поведение нормално, а грубостта им — съвсем в реда на нещата?!
Емпрес явно бе раздразнена и засегната не толкова от забележката на Трей, колкото от неприятната ситуация, в която някакви си парвенюта можеха да я пренебрегнат и унизят до такава степен.
— За Бога, Емпрес — извика Трей, изправен пред нея, с полуразкопчана риза, — какво съм виновен аз, че те са толкова противни.
— Често ли общуваш с жени от този тип? — обидено го попита Емпрес и си представи Трей, заобиколен от млади жени, които усилено го ухажваха и ласкаеха.
— Какво имаш предвид под „общуване“? — попита Трей с много внимателен тон, като си даваше сметка, че си има работа с явно разсърдена жена, чиито чувства в този момент оставаха непонятни за него.
— Имам предвид да излизате заедно, да ги водиш на тържества, на опера, или каквото там, по дяволите, може да се прави в тази забутана част на страната.
Трей я изслуша търпеливо и учтиво. Разбира се, бе общувал доста по-плътски и нетрадиционно с много жени, но тъй като съвсем не бе сигурен какво е нейното настроение в този момент, предпочете да не влиза в такива подробности и признания.
— От време на време — отвърна той любезно с невъзмутим тон. Но в същото време си спомни, че има славата на най-търсения и ухажван ерген в цяла Монтана, още от времето, когато бе на осемнадесет години.
— И как издържаш на такива изпитания?
— Едва — отговори Трей с усмивка, захвърли ризата си на пода, разтвори широко ръце и добави: — В главите и на трите, взети заедно, няма и една унция мозък.
Успокоена от получения отговор, Емпрес се приближи, сгуши се в прегръдката му и с типичното за жените любопитство и подозрение попита:
— Наистина ли?
— Честна дума! Изобщо не ги харесвам.
— Е, те със сигурност те харесват твърде много — измърка Емпрес, заровила лицето си в гърдите му, като внезапно я завладя чувството на самота след срещата си с толкова много непознати хора, особено след кохортата от млади жени, преследващи Трей, и демонстрацията на богатство, която изобщо не бе трогнала семейство Брадок-Блек. Тя изведнъж си припомни бедната планинска къща и гладуващите си братя и сестри, които я очакваха с нетърпение. Трей вече напълно се беше възстановил, но уговорката им си оставаше в сила, докато не изминеха трите седмици. При факта, че златото вече бе поставено в багажите й, тя се чувстваше задължена да спази условията от техния договор.
— Нима има някакво значение дали тези жени ме харесват!? — опита се да се измъкне Трей. — Мисля, че няма да е никак лошо да позвъня на прислужницата и да поръчам част от онази прекрасна торта с глазура. Ще си сложа парчето на коремчето ти и ще си го изям.
Емпрес го погледна закачливо и леко намръщено, промърморвайки с усмивка на лицето:
— Ти си направо скандален!
— Но и забавен, нали? — каза Трей и се наведе да я целуне нежно.
Двамата останаха усамотени до чая на следващия следобед, сервиран в западния салон. Начело на масата бе седнала Блейз, която замести мъжете в тази им роля.
Голяма част от територията на Монтана бе заселена от южняци, привлечени от златото през 1863 година или изгонени от собствените си домове по време на Гражданската война. Всички те пиеха с удоволствие бърбън, със или без минерална вода, и масово гласуваха за демократите. Когато Трей и Емпрес се появиха, гостите вече бяха започнали да си пийват, като гръмогласно и язвително обсъждаха републиканските политици.