— Ако Сондърс си въобразява, че може да прокара законопроекта до главния държавен адвокат с помощта на Карлайл през следващата есен, когато станем щат, ужасно се заблуждава и пръска страшно много пари, които иначе би могъл да използва по-разумно.
— Трей, как мислиш, какви са шансовете на Карлайл при положение, че Дойл е включен в бюлетината? — при този въпрос някой придърпа Трей да седне между мъжете около камината.
Блейз тутакси се притече на помощ на Емпрес и след като й направи комплимент за изумително красивата зелена рокля от шевиот на „Крийд“, която подчертаваше очарователните й зелени очи, тя я съпроводи до масата, където дамите пиеха своя чай. Всички бяха насядали на красивите столове със специални бродерии, изработени първоначално от Мария Антоанета от Аврил, автор на много такива шедьоври от вълна и златна обшивка. Емпрес учтиво прие поканата да изпие един чай с дамите, слушайки любезно разговорите им, които се въртяха основно около дрехите и пазаруването. Като хвърли извинителен поглед към Емпрес, Блейз учтиво отвърна на въпроса на госпожа Макгинис за новите интериорни решения на някой си Уърт. По-нататък дискусията се насочи към екстравагантните стени, боядисани в зелено и към въпроса дали не е твърде вълнуващо да си шиеш при моделиера, който облича кралските величия на цяла Европа.
В един момент Блейз успя да привлече Емпрес в разговора, за да я накара да се почувства малко по-комфортно, но трите млади госпожици изобщо не пожелаха да обелят и дума с нея. Майките им, които доста по-добре познаваха богатствата на фамилията Брадок-Блек, се представиха по-възпитано и, макар и с неохота, размениха няколко думи с Емпрес.
Трей напълно осъзна неловкото положение, в което бе изпаднала Емпрес, седейки сред надменните млади госпожици. Това го накара да съобщи след около половин час, че е крайно време за неговото лекарство.
Оуен Фаръл се опита да осуети намеренията на Трей да се оттегли с Емпрес, като предложи любезно с лъчезарен тон:
— По дяволите, Трей, защо не накараш малката лейди да ти донесе лекарството тук, вместо сам да се качваш. Можем да изиграем един билярд, което не вярвам да ти навреди особено, ако просто си поседиш и погледаш отстрани.
Трей погледна безпомощно към Хейзард с надеждата, че баща му ще се притече на помощ, но той бе зает с изясняването на реалните граници на резервата до Гърмящата река, които не биваше да бъдат засегнати, и поради това не чу забележката на Оуен.
— Всъщност мога да почакам с лекарството — каза Трей с равен тон, като си помисли, че ще опита да се измъкне с Емпрес в момента, в който мъжете се изтеглят към салона с билярдната маса.
— Глупости, синко, не бива да си отлагаш лекарството. Хей, малка госпожице — провикна се Оуен.
Трей изруга съвсем тихо под носа си. Когато всички жени повдигнаха погледи, Оуен размаха чашата си с уиски в посока към Емпрес.
— Малкият ангел-хранител в зелено, Трей има нужда от лекарството си. Ти си завеждащата по тази част, нали? Може би ще кажеш на някоя прислужница от какво имаш нужда.
Трей бе абсолютно непроницаем, когато в следващия миг всички извърнаха погледи към него. Той тихо отсече:
— Разбери, Оуен, мога да си взема лекарството и по-късно.
— О, не, момко, нали трябва да оздравяваш! — отряза го Оуен, който, след като си пийнеше две чаши, вече не можеше да бъде спрян, а питието, с което посочи към Емпрес, бе четвъртото поред.
Трей повдигна рамене, отказа се от идеята да се измъкне от стаята и се усмихна едва забележимо на Емпрес.
Тя разбра неговите намерения и реши да се възползва от възможността сама да напусне салона за известно време.
— Ей сега ще го донеса — отвърна тя вежливо, страшно доволна от появилата се възможност да се измъкне от тази обстановка и от безсмислените разговори, в които по неволя трябваше да участва. Още преди пийналият Оуен да бе направил поредната си забележка, тя вече се бе запътила, като с очарователна усмивка на лицето съобщи, че се връща съвсем скоро.
Разбира се, остана горе, колкото е възможно повече, чувствайки огромно нежелание да се върне отново в компанията на безразличните млади госпожици и техните отегчителни майки. Тя напълно разбираше необходимостта семейство Брадок-Блек да общува с тези хора от гледна точка на политическите цели и обстоятелства, но, честно казано, предпочиташе самата тя да не участва в подобни събирания. Когато усети, че отсъствието й можеше да бъде забелязано, Емпрес наля в една чаша подсилващата отвара от шипки, пое си ободрителен дъх и се приготви да срещне отново студените погледи на женската половина от компанията.