— Не само ти искаш да го видиш — възпротиви са смело Фани, обезпокоена от недоразуменията с Арабела.
— Какво можеш да направиш ти, Фани, даже да успееш да привлечеш интереса на Трей? Толкова си страхлива, че ще умреш от притеснение.
— Съвсем няма да умра от притеснение, Арабела Макгинис. Не си мисли, че си единствената жена, която знае какво да каже на един мъж!
— Ако вие двете престанете да се карате за особата на Трей — намеси се кротко Люси, — ще можем най-после да влезем заедно в билярдната зала и да го видим в натура. Подобни разговори — как да се домогнеш до него или да привлечеш вниманието му — са толкова излишни, че единственото нещо, което трябва да се знае и което половината женски свят, обитаващ Монтана, признава, това е, че, за да си добре с Трей, трябва да знаеш една-единствена дума: „Да“.
— Стига, разбира се, да те забележи изобщо — поясни Арабела.
— Сама ще му се натрапя — обяви Фани.
— Я се стегни! И преди теб са го правили. Той така се е прочул с мъжествените си изпълнения, че няма да си първата на опашката от обожателки.
— Тогава ще забременея от него. След това ще се ожени за мен и двамата ще си заживеем щастливо — очите на Фани буквално грейнаха от романтичните й измислици.
— Попитай Шарлот Танджън, Луиса, Майа или някоя от младите дами, които се изпожениха набързо през последните години и платиха доста за женихите си, дали такава вероятност се появява така лесно? — Арабела доста се бе разгорещила, но реши да не споменава факта, че нито една от споменатите дами не е била преди това добродетелна девственица. Скромен и целомъдрен или не, Трей и неговата надеждност се преценяваха в огромните суми, които той бе склонен да плати, само и само да не се жени. По тези въпроси, които по-скоро приличаха на сделки, отколкото на каквото и да е друго, нямаше място за никакво порицание или критика. Можеше да става дума по-скоро за човечност и добрина.
— Не си права! — възкликна Фани.
— О, напротив! Фани, ти си като току-що излязла от детската градина. Господи, колко си наивна! Трей не е мъж, който е готов така лесно да се ожени — тонът на Арабела бе крайно самодоволен.
— Като сте толкова умни и опитни, как тогава смятате да привлечете вниманието му? Нали толкова години само го преследвате! — разгорещено заяви Фани.
— Баща ми в удобен момент ще им предложи подходяща сделка, в която да обединят усилията и печалбите си с Хейзард. Сватбата ни ще се окаже съвсем изгодна и престижна и за двете семейства — заяви Арабела и докосна русите си къдрици. — Толкова ли не знаеш как стават тези неща! Няма място за никакви романтични любовни романи. Всичко е само в парите. А моят баща има вече почти толкова, колкото и бащата на Трей. Виждаш колко удобно е всичко…
— Между другото — прекъсна ги Люси, — възнамерявам да вляза в билярдната зала. Мисля, че Трей е все още свободен, тъй като не виждам годежен пръстен на ръката ти, Арабела.
След тези думи гласовете на трите дами заглъхнаха в посока към салона, където мъжете играеха билярд.
Емпрес бе онемяла от изумление и шок след всичко, което току-що бе чула. Това бе не толкова някакво ново откритие, а по-скоро доказателство на всичките й мъчителни догадки, предположения и съмнения. Разговорът, който бе дочула, промени в огромна степен всичко, което до този момент тя не бе пожелала да признае пред самата себе си. В топлата нежна прегръдка на Трей, докато той я галеше нежно и двамата изгаряха от взаимни чувства и привличане; докато сетивата й изцяло попадаха в плен на неговия невероятен чар и добрина, тя леко и без да забележи пренебрегваше тежката истина за взаимоотношенията им. Беше си позволила да се заблуди, да разреши на романтичното и безгрижно ежедневие да заличи прозаичната истина за доскорошния й живот. Бе предпочела да сънува златни сънища.
В този миг жестоката реалност изведнъж я изведе от съня. Голата истина за онова, което всъщност ги свързваше с Трей, вече незавоалирана от заблуждаващи чувства и емоции се стовари с цялата си тежест върху нея. За нея бяха заплатили, както се купува предмет. А това само по себе си я поставяше в някаква определена категория съгласно всички житейски правила. Каквито и да бяха нейните лични мотиви, общественото мнение бе изградено и непоклатимо. Тя от самото начало знаеше за последиците от всичко, но…
Причината за всичко бе Трей, неговата усмивка, топлина, съвместните им мигове на щастие, когато Емпрес си мислеше, че е някъде в рая, далече от проблемите и тежката съдба. Красивият и добър Трей, който нито веднъж не пропусна да запомни онова, което тя харесваше и предпочиташе, дори любимото й цвете, което тя бе споменала само веднъж мимоходом. Очарователният Трей, който винаги бе добър с нея. Винаги. И толкова привлекателен, че тя изпитваше необходимост да го докосва стотици пъти на ден. Само един поглед към него бе достатъчен, за да го пожелае. Бруталният разговор на трите госпожици още отекваше в ушите й: „уличница… петдесет хиляди долара… изгарящият поглед на сивите му очи“…