Всичко това бе поредната игра на Трей, с поредната любовница. Не беше чудо на любовта, нито пък невероятна страст и привличане, както Емпрес си въобразяваше. Нито пък бе сбъдната мечта. За Трей това навярно бе едно обикновено приключение с още една всеотдайна жена. Стотици извинения можеха да заличат слух след слух и жена след жена около особата на Трей. Това си мислеше Емпрес в този момент и още повече се натъжаваше.
Но дори и да отрече, да отхвърли, да се отметне или да се измъкне от истината, в края на краищата, той се бе наслаждавал на всичко, което се случи между тях. Или вече му бе станала безразлична!?
Първият импулс, който Емпрес почувства в този миг, бе да напусне къщата възможно най-бързо. Здравият разум обаче надделя спонтанното чувство на обида и изолираност и тя с мъка се опита да изчисли колко дни оставаха до края на уговорката им с Трей. Шест или седем? Дали не бяха по-малко? Изведнъж й се стори, че времето, което й оставаше да спази но договора им, е само миг, а после — цяла вечност! В следващия миг тя разсъди трезво. Дали ако сега се измъкнеше, щеше да му липсва? Дали нямаше да я преследват? Кой ли щеше да тръгне след нея и с каква цел?
Объркана и разтревожена, в главата й се заредиха хиляди мисли и въпроси, докато накрая се съвзе и си наложи да обмисли сериозно положението. Не можеше да избяга точно сега, когато къщата бе пълна с гости. Ако имаше вероятност да я проследят, то отсъствието й щеше да бъде забелязано твърде скоро. В такъв случай можеше да изчака, докато родителите на Трей и гостите им си тръгнат обратно за Хелена в неделя следобед и през нощта срещу понеделник, когато Трей заспеше дълбоко, тя щеше спокойно да се измъкне. Така можеше да спечели шест-седем часа преднина. Трей нямаше сили да издържи толкова продължителна езда, и то в седнало положение на коня. Блу и Фокс пък щяха да съпровождат Хейзард и Блейз, така че нямаше да има никой, който да може веднага да се впусне след нея. В такъв случай Емпрес щеше да има предимство пред евентуални преследвачи, ако изобщо някой тръгнеше след нея.
В същия миг тя изпита ужасни угризения, че ще си вземе златото, без да е спазила докрай уговорката им, но се успокои като си спомни, че Хейзард й бе обещал всичко, което пожелае, в нощта, когато донесоха ранения Трей в дома им и че тя благородно бе отклонила това предложение. Разбира се, парите, които тя щеше да отнесе за братята и сестрите си, бяха далеч по-малко от сумата, която Хейзард бе казал, че може да й плати за това, че спаси живота на Трей.
Тези мисли я поуспокоиха и тя съумя да се върне към действителността. Влезе в салона с билярдната маса с невъзмутимо изражение на лицето. Трей изпи лекарството си без всякакви уговорки и пререкания, усмихна се лъчезарно, подавайки обратно чашата на Емпрес и каза:
— Вече се чувствам освежен.
Емпрес също се усмихна, макар и малко насила, но в суматохата и цигарения дим тази подробност остана незабелязана от Трей, който като всеки мъж не винаги бе толкова наблюдателен, още повече, че той си мислеше, че неговите приятелки са винаги доволни. Последната седмица, прекарана заедно с Емпрес, бе една непрекъсната идилия от сладости и удоволствия, каквито той самият, макар и потънал в разкош и богатства, никога не бе изпитвал. Как би могъл да забележи след всичко това, че някаква прикрита като хамелеон превратност щеше да сложи край на цялото това удоволствие и щастие от последните дни.
Не, той изобщо не допускаше какво бе намислила Емпрес.
Тя, на свой ред, съзнателно си наложи да играе ролята си докрай, правейки се на вежлива, когато й говореха, оживена, дори в компанията на презрително настроените дами — нещо, което допадна на Трей. Когато Арабела се опита да я унижи с някаква недотам вежлива забележка, тя бе остро порицана от собствения си баща. Стремежът на младите дами да подронят авторитета на Емпрес ни най-малко не попречи на всички мъже да се възхитят от очарователната мис Джордан.
Емпрес сама не разбра как успя да издържи и по време на вечерята. Тя успя и да се сгуши в прегръдката на Трей същата нощ, без да заплаче горчиво. Неделята мина едва-едва с отегчителен обяд и последващ чай. Емпрес със задоволство проследи как колата на семейство Брадок-Блек, боядисана в кралско синьо и с позлатени брони, потегли от малкия гараж на вилата.