Обхвана я трепетно вълнение, когато осъзна, че остават отново сами с Трей. Беше изтормозена от това, че трябваше да се преструва и да води безсмислени разговори с всичките тези досадни гости. По време на вечерята нервите й вече не издържаха и когато на някакъв елементарен въпрос, касаещ избора й на ястие, отвърна с прекалено дълъг, сложен и неясен отговор, Трей я погледна през малката масичка, поставена по негово нареждане близо до камината в малката трапезария на втория етаж, и попита разтревожен:
— Случило ли се е нещо?
— Не! — отвърна му тя толкова припряно, че Трей я изгледа подозрително.
— Сигурна ли си? — попита той със сериозен тон, след което бързо добави: — Не бива да се впечатляваш от нищо, което тези хора са ти казали или причинили по време на гостуването им тук. Поднасям ти своето извинение, ако съм сигурен, че то би ти помогнало да преодолееш обидата от нахалното поведение на тези глупави, безочливи жени.
Трей се усмихна и повтори още два пъти извиненията си. После се пресегна над колосаната бяла покривка, хвана малката ръка на Емпрес, след което добави:
— Ако не бе дошло времето за законодателната сесия и ако аз самият не бях боледувал, те едва ли щяха да се изсипят у нас. Моля те да ме разбереш!
Емпрес едва сдържа сълзите си. Как можеше да бъде толкова нежен и добър! Нищо чудно, че толкова жени го обичаха. Именно тази мисъл й помогна да преодолее тъгата си. В края на краищата тя се бе оказала още една в дългата редица от негови обожателки. Емпрес си наложи да се усмихне, макар и едва-едва, след което каза:
— О, бъди сигурен, че те разбирам напълно. Не съм се задълбочила толкова. Наистина. Няма причина да се тревожиш. Струва ми се, че пийнах повечко вино. А когато пия, говоря повече и по-бързо. Как мислиш, дали ще вали сняг тази вечер?
Трей й отвърна учтиво и любезно, въпреки че начинът, по който тя смени темата на разговора, бе също толкова неспокоен, както бе и бъбренето й преди това. Трей реши, че този претоварен уикенд навярно й се бе отразил зле.
Загрижен за нейното безпокойство и нервното й напрежение, тази нощ Трей бе по-нежен от всякога и я люби с цялата си обич и чувственост. И когато накрая я прегърна, унасяйки се в сладък сън, той не забеляза сълзите, които се стичаха по страните й.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Емпрес търпеливо дочака полунощ, измъкна се от леглото и бързо се облече. Тръгването й не бе никак трудно. След като облече старите си дрехи, тя трябваше да вземе единствено дисагите със себе си. Промъкна се тихо по стълбите на прислужниците и излезе през вратата на кухнята.
Тя леко потръпна от внезапния хлад, когато пристъпи извън прага на вратата. Нощта бе ясна, с пълна луна, а температурите — доста под нулата. Слава Богу, подухваше съвсем слаб ветрец. Когато имаше виелица и вятърът фучеше силно, човек можеше да измръзне по-бързо, отколкото в безветрено време.
За да не привлече вниманието на някой от къщата, Емпрес постоя известно време на тъмно, взирайки се с ококорени очи, докато свикна с тъмнината. Кловър очевидно се зарадва, като я видя. Подобно на малко кученце, се опита да потърка муцуната си в тялото на Емпрес, докато тя я оседлаваше. Дали да вземе още един кон? Емпрес се подвоуми, но после реши, че това няма да е кражба. Просто щеше да вземе още един жребец под наем. Ако трябваше да снабди с провизии семейството си за зимата, със сигурност щеше да й потрябва още един товарен кон.
Десетина минути по-късно Емпрес изведе двата коня тихичко от конюшнята, оглеждайки се наоколо с предпазливост. Вървя пеша, като ги водеше за юздите, в продължение на повече от километър, чак тогава възседна Кловър. Тя слизаше от време на време и вървеше, за да предпази краката си от замръзване. До сутринта се озова на един час езда от кръстовището на Кресуел. Това, по което тя се движеше, не беше път, а по-скоро утъпкана от многото пътници диря. Тъй като точно тук се разклоняваше и реката, преди години търговците бяха построили нещо като междинна спирка. Сега това бе най-близката спирка за фермерите, които обитаваха богатите планински долини.
Кресуел бе твърде далеч от тяхната планинска къщичка. Въпреки че бе чувала за това място, тя никога не бе стигала дотук с баща си, но сега реши да спре, за да купи подаръци за семейството си. Възнамеряваше да зареди с най-необходимите продукти: брашно, захар, кафе, чай, шунка, сушени ябълки и кондензирано мляко. Също така дрехи и обувки за децата. Освен това и подаръци за Коледа, които никой от тях не бе получавал отдавна.
Все още бе доста тъмно, когато Емпрес почука на вратата и събуди Кресуел. Той се чудеше що за жена е тази, която го събужда по никое време и започва да пазарува толкова неща така пестеливо и скромно. Учуди го и фактът, че облечената в раздърпани мъжки дрехи млада жена заплати със злато. Странно бе, че е яздила цяла нощ, за да пристигне призори на това място. Емпрес с явна неохота отвърна бегло и кратко на пороя въпроси. Тъй като Ед Кресуел отдавна държеше тази междинна странноприемница, изобщо не го учуди нежеланието на Емпрес да му обясни откъде идва, коя е и защо се е озовала по това време при него. Повечето от хората, които спираха тук, не обичаха да дават каквито и да било обяснения за себе си.