В един и половина часа, той стигна до кръстовището на Кресуел, след като бе поддържал лек галоп почти през цялото време. Трей нареди да нахранят коня и да го напоят, а през това време разпита собственика кога бе пристигнала Емпрес и какво бе купила. Трей плати на Кресуел злато за дадените отговори, но отказа да му даде каквито и да е обяснения. Самият Кресуел изобщо не настоя, защото съзря гневния поглед на Трей и ръцете му, опрени на пищовите.
За десет минути езда в посоката, в която бе поела Емпрес, Трей откри мястото, където тя рязко я бе променила.
В низината на Елбоу Пас Емпрес за десети път се протегна към багажите, за да провери дали куклата, която купи за Женевиев не се е счупила. На зачервеното й от студа лице се изписа щастлива усмивка. Децата щяха да изпаднат в екстаз, като видеха коледните си подаръци. Женевиев, която бе на осем години, никога досега не бе имала истинска кукла. Емпрес си спомни собствените си редици от порцеланови госпожици, изоставени в суматохата и бързината, когато семейството напусна замъка.
Последното обжалване също бе пропаднало и баща им трябваше да бъде изпратен в затвора, задето бе убил сина на Рошфорт. Напуснаха дома си с твърде малко багаж — парите, които можаха да съберат, няколко ценности, набързо опаковани, бижутата на майка й. Но сега всичко това се бе изчерпало. След пет години местене… първите две години в Монреал, но когато до тях достигна слухът, че детективите на Рошфорт разпитват за граф дьо Джордан, семейството отпътува на запад, към дивата граница, където човек можеше да се скрие за цял живот. Като предпазна мярка те решиха да преминат границата и да навлязат в пределите на Монтана, където с малкото останали средства закупиха малката планинска къща. Гледката бе прекрасна и величествена, а всичко наоколо — диво и непокътнато. Бедата бе там, че никой от семейството нямаше и понятие за живота в планината, а и никой досега не бе гледал добитък.
Със златото, което носеше в чантите, Емпрес бе сигурна, че ще имат достатъчно пари, за да купят повече коне, необходими за пролетната оран. Един кон съвсем не бе достатъчен, за да се оре цялата земя. Досега всички участваха в оранта, като натискаха ралото, за да подпомогнат Кловър. Така бяха успели да изорат и засеят цели шест акра миналата пролет. В страна, където всички оряха обикновено с по четири коня, усилията, положени от децата и Емпрес, бяха просто героизъм. А тези шест акра изобщо не бяха достатъчни за оцеляването им.
Освен коне с парите щяха да купят и други неща. Щяха да си върнат предишния живот.
— Благодаря ти, Трей — прошепна тя в студеното утро, — за всичко!
След тези сладки мечти, Емпрес се върна към реалността и към онова, което й предстоеше. Тя пришпори Кловър, поглеждайки към сгъстените облаци на запад. Едва ли щеше да завали сняг и ако в междинните долини нямаше много преспи, тя щеше да си бъде вкъщи, преди да се стъмни.
Те я забелязаха, когато пресичаше дефилето през тесните планински възвишения. Воден от логиката и предпазливостта, наследени от баща си, Гай бе поставил часови да следят през последните два дни. Самият той прекарваше също доста време като часови, защото по-малките деца не можеха да седят на едно място, без да мърдат, повече от пет Минути. Цялата къщичка се изпълни от щастливи викове и крясъци, а децата мигом се накачулиха на двата прозореца, за да видят как най-голямата им сестра се завръща у дома.
Обут в огромните ботуши на баща си, Гай я посрещна, поемайки юздите на Кловър. В очите му блестяха сълзи, въпреки че се опитваше да се държи като мъж и да не издава вълнението си. Бяха останали само ботушите на баща им и децата се изреждаха да ги носят. Затова сега всички бяха излезли боси в коридора, за да посрещнат Емпрес. Всички я приветстваха щастливи и доволни, че се е завърнала. Емили и Женевиев крещяха възбудено и подскачаха оживено от радост, а малкият Едуард, хванал се здраво за полата на Емили, подвикваше щастливо „Преси! Преси!“. От пронизителния му гласец пиленцата започнаха също да писукат.
Като ги чу, Емпрес въздъхна облекчено — значи храната им бе стигнала. Беше им наредила да убият пиленцата, ако трябва, само и само да не гладуват. Но това беше само в краен случай, иначе можеха да се хранят с яйцата дълго време.
Като слезе от Кловър, Емпрес силно прегърна Гай и се спусна към вратата, където сграбчи Емили и Женевиев в ръцете си. Женевиев се разплака и хълцайки повтаряше: