— Не си ни забравила…
Емпрес погали личицето й и каза:
— Успокой се, мило мое! Никога не мога да ви забравя! Винаги ще се грижа за вас. Вижте какви подаръци съм ви донесла.
Когато Женевиев се успокои и се усмихна, Емпрес се приведе, прегърна протестиращия Едуард и също се разплака от щастие, че отново си е у дома. Едуард пляскаше с ръчички и викаше нетърпеливо: „Подаръци! Подаръци! За мен също!“ Той се бе притиснал към нея с такава обич, че Емпрес за пръв път си помисли, че е постъпила правилно, като се раздели с Трей. Тя винаги бе полагала грижи за децата. Те самите имаха нужда от нея, от по-голямата сестра, която ги защитаваше, глезеше, наказваше и обичаше. Те имаха нужда и от храната, която Емпрес им бе донесла няколко дни по-рано от очакваното. Все пак Трей щеше да се справи много по-лесно с факта, че го бе напуснала няколко дни по-рано, отколкото децата, които щяха да стоят гладни. Емпрес притвори за момент очи и прегърна силно малкия Едуард. Наум тя си прошепна: „Сбогом, Трей! Толкова трудно бе да те напусна след радостта и щастието, с които ме дари!“
Стреснаха я целувките на малкия й брат, който изведнъж реши да й покаже чувствата си по типично детски начин, при което тя тутакси се отърси от спомените за Трей.
— Нося ви подаръци! — обяви Емпрес жизнерадостно и забрави за тъгата, която я беше налегнала.
Пиленцата явно решиха, че се случва нещо невероятно важно и интересно и записукаха още по-оживено.
— Тихо говорете, защото пилетата изобщо няма да заспят — нареди Гай с твърд тон, който бе станал тревожен заради непрекъснато намаляващите запаси от храна.
— Нека си крякат цяла вечер! — отвърна весело Емпрес и разцелува още веднъж Едуард, който на свой ред незабавно върна целувката на сестра си. — Всичко е наред. Аз ви донесох храна.
Изведнъж детската група онемя и всичко, което Емпрес бе преживяла, за да получи тези пари, й се стори напълно нормално като жертва. Само й домъчня, че за нейните братя и сестри обикновената храна се бе превърнала в нещо толкова важно и проблемно.
Като подаде Едуард на Женевиев, Емпрес се обърна към Гай и каза:
— Ще разтоварим конете с теб. Емили, в това време можеш да сложиш масата и извади сребърния свещник на мама.
Този свещник бе единствената семейна реликва, която не се бяха принудили да продадат, единственият жив спомен от семейните ценности и от майка им. Той се бе превърнал в единствената им надежда за по-добри времена, символ на празнично настроение и спомен от предишния им живот. Само малкият Едуард нямаше никакви спомени от замъка край Шантили.
Емпрес внимателно отвърза натоварените със злато дисаги и ги отнесе под леглото, след което с помощта на Гай вкараха багажа в къщата. Докато Гай отведе конете, за да ги изтрие, нахрани и напои, Емпрес разопакова храната. С благоговение децата й помогнаха да подреди покупките на празните рафтове около печката и сухата кухненска мивка. След като си измиха ръцете Емпрес и Емили се заловиха да готвят, докато Женевиев четеше на малкия Едуард една от най-обичаните детски приказки и двамата си припяваха някаква детска рима. Из стаята се разнасяше ароматът на бекон, бисквити, задушени ябълки и картофено пюре. В същото време Гай внесе една кофа с току-що издоено мляко.
Всред смях и весели разговори всички вечеряха заедно, като братята и сестрите се опитваха един през друг да разкажат на Емпрес за всичко, което се бе случило с тях по време на нейното отсъствие.
— Гай бе главният началник тук — оплака се Женевиев и преди още той да успее да се оправдае, Женевиев попита: — Може ли да си взема още от ябълковия сос?
Емпрес се усмихна мило на осемгодишната си сестра, чиито черни къдрици очертаваха нежното й личице с чипо носле.
— Можеш да ядеш колкото ти се иска от соса. Но не забравяйте, че има портокали и шоколади за десерт! — каза Емпрес.
— Шоколади! — възкликнаха всички в един глас.
— С нарисуван розов лък на кутията.
— Покажи ми да видя — помоли Емили нетърпеливо. Тя поразително много приличаше на Емпрес.
— Нахранихте ли се всички? — попита спокойно Емпрес, при което четири чифта очи се повдигнаха и я погледнаха съсредоточено.
— Какво е това портокал? — попита Едуард, стъпил прав на стола си. — Аз видя портокал?
След портокалите всички се възхитиха на шоколадите, като опустошиха повечето видове, дискутирайки на кого кои са му любимите.
По-късно децата насядаха около камината и Емпрес раздаде подаръците — обувки или ботуши за всеки един, нови палта и ръкавици, неща, които бяха отвикнали да притежават. Докато слушаше щастливите изблици на радост, Емпрес леко избърса една сълза, стекла се по бузата й и преглътна тежката буца, заседнала в гърдите й. Започна да раздава специалните подаръци лично на всяко дете — клоун с подвижни ръце и крака за Едуард, куклата с истинска коса и порцеланово лице за Женевиев; огледало, гребен и комплект четки със сребърна декорация за Емили. Гай не успя да сдържи сълзите си, когато отвори пакета, който Емпрес му подаде и съзря револвера, предназначен за него. Колекцията на баща им от различни оръжия бе останала в замъка в Шантили, а единствената обикновена пушка, която бяха взели, се наложи да я продадат на границата.