— И дръжката е даже гравирана — шепнеше унесено Гай, като леко поглаждаше полираното дърво.
— Трябва само да ми обещаеш, че ще внимаваш с това оръжие — предупреди го Емпрес, а в отговор получи намръщения момчешки поглед на шестнадесетгодишния си брат.
— Аз мога да стрелям — заяви той със самочувствие на голям мъж.
През изминалата година Гай действително се бе източил и даже бе надминал Емпрес с няколко сантиметра. Поразена от приликата му с баща им, тя си помисли, че може би вече е време да се отправят обратно към Шантили, за да възвърнат титлата и наследството на Гай. Сега, когато баща им вече не беше жив, заплахата от затвор не съществуваше и ако финансовото им състояние позволяваше, те непременно щяха да се отправят обратно към Франция. Сега, когато имаше всичкото това злато, тя реши, че трябва да помисли по този въпрос. А може би щяха да останат още малко в тази красива тиха долина, докато Гай възмъжее още малко и придобие напълно правото да претендира за титлата си граф дьо Джордан.
Стресна я Едуард, който я задърпа за ръката и помоли да му помогне с развързването на новите обувки.
— Стегнати — произнесе той с оживление, докато се настани на пода до нея — Преси, виж обувки стегнати.
Емпрес се усмихна на бебешките му приказки и си спомни, че той бе ходил само бос до този момент. Помисли си, че може би е трябвало да му купи нещо по-подходящо, като мокасини например. При мисълта за мокасини тя естествено си спомни бронзовата кожа на Трей, снажната му осанка, дългата черна коса, при което потрепери, извърна се към Емили и попита:
— Остана ли някакъв шоколад?
Много по-късно през нощта, когато всички деца най-после си легнаха в леглата с новите подаръци, Гай и Емпрес поседнаха до огъня, отдъхвайки си от вълнението и глъчката около нейното завръщане. Преди час Гай бе проверил дали всички животни имат храна за през нощта.
— Тази вечер ще бъде доста студено — каза Гай навлизане, докато потропваше, обут в новите си ботуши. — Небето е ясно, а северните звезди са ярко очертани. В момента е поне минус двадесет градуса. А до сутринта ще стане още по-студено.
Ако луната не светеше така ярко, Трей едва ли щеше да различи следата, оставена от Емпрес при скоростта, с която се движеше. Тя изобщо не бе проявила предпазливост, като се изключи хитрият й ход, след като бе напуснала станцията на Кресуел. При това двата тежко натоварени коня бяха оставили доста ясни следи в снега.
Студът бе сух, времето — безветрено, а нощта — една от тези, през които температурите падаха ниско и краката ти можеха да замръзнат така, че когато се усетиш вече да е твърде късно. Ако скоро не открие къде се намира нейната крайна цел, Трей трябваше да се погрижи за някакво прикритие, където да се шмугнат с Рали или рискуваше да се изгубят и двамата. Тъй като бе облечен в шубата от бизонска кожа, с допълнително палто отвътре, и обут в кожените дебели мокасини, Трей можеше да издържи на всякакъв студ, но от дългото пътуване болката в гърба започна да се обажда. Кожата над устната му, там, където дишаше и издишваше, започна да се заскрежава. Слава Богу, следите от двата коня на Емпрес бяха достатъчно ясни, макар че на някои места, където имаше възвишения и снегът бе навял повечко, те се загубваха частично.
Трей нямаше намерение да обръща никакво внимание на болките в гърба си. Той дори изпита някакво озлобление срещу слабостта и немощта на тялото си. Колко пъти до този момент си бе задавал въпроса защо Емпрес бе постъпила така. „Защо трябваше да се измъкне през нощта, като някой крадец! Трябва да е имала основателна причина“ — каза си той. Разбира се, че бе точно така. Но въпреки всичко, той отново се поддаде на подозрения и опасения. Защо все пак не му бе казала. Непрекъснато го преследваше някаква натрапчива мисъл — че на една жена, която се бе продала за пари в някакъв публичен дом, не можеше да се вярва!… Не можеше да й има доверие!…