Това, което Хейзард не произнесе на глас, бе повече от ясно за всички.
— Семейството на този мъж са мелези — бащата е индианец и всички бяха много добри… — Емпрес се замисли каква дума да употреби, докато накрая добави: — ловци!
— Истински индианци! — възкликна Гай и в главата му се появиха представите за типично диво отмъщение. — А дали ще го скалпират, като го заловят?
— За Бога, Гай, не бъди толкова отмъстителен и кръвожаден! Отдавна вече никой никого не скалпира!
— Напротив, черните стъпки все още го правят. Татко ми разказа веднъж. Чувал е за такива случаи надолу по долината.
— Това са само слухове. Никой никого не скалпира — излъга го Емпрес. Трей й бе разказвал, че за индиански скалпове се заплащат извънредно щедри възнаграждения, но само тайно. В Дедууд, Южна Дакота, например, преди не много години, индианските скалпове стрували около две хиляди долара на парче, а тези на жените били по-скъпи и по-търсени. Споменът й отново я върна в онази сутрин в спалнята на Трей, когато четиримата мъже с дълги черни коси и изпити скулести лица с класически черти, обсъждаха смъртта на Джейк Полтрейн като нещо съвсем нормално и необходимо. Споменът за това сякаш й помогна да бъде по-убедителна в разговора с Гай.
— Татко каза, че те често напускат резерватите, за да ловуват, и той е виждал цяло племе на един от планинските хребети. Само че те бързо се оттеглили. Пак от татко знам, че те много обичали да нападат и крадат чужди коне.
— Аз нищо не зная за индианците, а и ти знаеш толкова, колкото клюките разнасят. Никой от тях досега не ни е безпокоил в продължение на две години. Нито веднъж! Така че не очаквам някой индианец да се заинтересува от Кловър.
— А другият кон… той е доста хубав? Това да не е индиански кон? Да не би това семейство да ти го е дало?
— Ще трябва да го върна обратно. Само го наех за багажа.
— Кога възнамеряваш да го отведеш обратно? Може ли да дойда и аз с теб?
Колко приятно щеше да й бъде да отведе обратно коня през лятото и да каже „Благодаря!“. Щеше да се види още веднъж с Трей. И изведнъж в ушите й отново отекнаха гласовете на трите госпожици и това, което те споделиха за нея и отношението на Трей към жените изобщо. Всичко бе свършило завинаги. Никога повече не можеше да се върне пак там. След няколко дни Трей щеше да я е забравил, потънал в прегръдките на някоя друга. Не бе предполагала, че от спомена за Трей ще я заболи толкова много. Трудно можеше да се отърси от непрекъснатите мисли за него.
— Не зная — каза Емпрес замислено, — може би няма да върнем никога този кон.
Това бе и самата истина. Въпреки че предвидливо бе употребила думата „наела“, тя нямаше никаква представа как изобщо би могла да върне коня.
Докато Трей проверяваше колко са конете в конюшнята, а Емпрес и Гай се прехвърлиха на малко по-леки теми за разговор, Дънкан Стюарт тъкмо се бе завърнал от една среща, чийто домакин бе Асоциацията за усъвършенстване на Монтана — група от алчни мъже, които възнамеряваха да отсекат и последното дръвче в района, при това с благословията на законодателите.
— Твоят „възлюбен“ е изчезнал някъде — обяви Дънкан с влизането си вкъщи, при което се отправи директно към масичката за алкохол, за да си налее чаша бърбън. Едва след като отпи солидна глътка, Дънкан погледна към дъщеря си. Валери бе седнала на мекия диван, облечена във вечерна рокля, тъй като бе пристигнала току-що от едно парти. Като отпи глътка шампанско, тя постави внимателно чашата на масата пред себе си, спокойно посрещна язвителния поглед на баща си и кротко обясни:
— Вече целият град е научил за това.
— И това не те засяга, така ли?
Валери повдигна рамене, при което тюленият воал, прикриващ деликатно деколтето й, просветна в различни нюанси.
— Нима това би ми помогнало?
— Ти си толкова студена.
— Няма нужда да се горещя твърде много.
— Ами, ако измръзне някъде в планината? Нали една преди няколко дни се съвзе от раната.
— Татко, толкова ли се притесняваш за един индианец? Та точно той знае как да оцелее там — Валери махна неопределено с ръка към прозореца, — в планината!
— Разправят, че е тръгнал след някаква жена.
— Също така разправят, че тази жена се продала в салона на Лили. Нима се страхуваш, че тя може да ми бъде съперница? Не бих казала. Освен това, поне като мъж, трябва да можеш да различиш нещата в този случай.
Дънкан кимна, после се изкашля и както често му се случваше да прави, се замисли за необичайно циничния подход на дъщеря му към живота.
— Във всеки случай са изпратили хора да го издирват.