Выбрать главу

— Сигурна съм, че ще го открият — спокойно отвърна Валери. — Кажи ми какво мислиш за един разговор с Хейзард през следващата седмица или по-нататък? Явно, Трей е оздравял достатъчно, че да може да се ожени. Мисля си, че вече е време да представиш нашето малко предложение пред Хейзард, като му дадеш и малко време да поразмисли. Освен това ще му трябва време да провери историята със Сивия орел и Ловеца на бизони.

— Ако Хейзард Блек не беше така заинтересован за съдбата на своето племе, да знаеш, че тази твоя идея едва ли щеше да се осъществи.

— В противен случай щеше да ни се наложи да измислим нещо друго, нали? Но тъй като обстоятелствата в случая са на наша страна, няма никакви проблеми. А аз съм твърде добра в ролята си на изнасилена млада девойка, която, ако се наложи, мога да изиграя пред съда. Много добре знаеш какво е отношението на правосъдието към индианците в този район. Само през миналия месец четирима от тях бяха обесени в Мисула. Ами другите седмина, които също виснаха на бесилки в Муселшел? За какво ги осъдиха, заради нечий добитък, нали?

— За кражба на коне.

— Виждаш ли колко лесно ще стане всичко, татко? — попита Валери със самоуверен тон и вдигна чашата с шампанско към баща си.

Пламъкът в керосиновата лампа трепна. Внезапният студен полъх, нахлул в стаята, сепна Емпрес и Гай и те се извърнаха към вратата.

На входа се изсипаха снежинки, полетяха в кръг и се разтопиха при докосването с пода. В рамката на вратата се изправи огромната фигура на Трей. Главата му почти опираше горния праг, а в бизоновата шуба тялото му изглеждаше два пъти по-едро отколкото бе в действителност. Качулката му бе отметната назад, покрита със скреж, както и миглите му.

Той бе дошъл дотук! Неизвестно защо Емпрес изпита странното чувство, че животът й току-що започваше отново. Несъзнателно тя се изправи, за да го посрещне.

Трей безшумно пристъпи навътре, затвори вратата след себе си с рамо и каза:

— Дължиш ми още шест дни!

Сърцето на Емпрес заби силно от изненада и притеснение. Толкова внезапна бе появата му. Особено странно прозвучаха и думите, произнесени с нисък, дрезгав и отчетлив тон.

Гай скочи от стола си и попита:

— Кой е този, Преси? Кой си ти? Какви шест дни?

Трей погледна бегло към юношата, сякаш едва сега го забеляза, след което отново се обърна към Емпрес и каза със заплашителен тон, като същевременно оглеждаше предпазливо вътрешността на стаята:

— Да му кажа ли?

Още преди да влезе в къщата, той добре огледа конюшнята и всичко наоколо. Изглеждаше му така, сякаш са само двамата, но за всеки случай трябваше да бъде предпазлив.

— Какво Преси? Кажи ми какво означава всичко това? — настоя Гай.

Трей стрелна с поглед Емпрес и повдигна любопитно вежди.

— Не — отсече Емпрес, а в очите й се четеше огромна молба към Трей да остане дискретен. — Гай, това е мъжът, за когото ти разказвах. Запознайте се.

Трей разтвори широко очи, приятно изненадан.

— Мъжът, чийто живот спасих — наблегна Емпрес.

— Да, действително, без спор — добави Трей.

— Това е човекът, чиито родители ме възнаградиха с толкова пари, задето спасих живота му — бавно и предизвикателно подчерта Емпрес.

Трей се усмихна, махна великодушно с ръце и добави дяволито:

— И то как ми спаси живота…

Емпрес го стрелна с поглед. Безочливостта на Трей за пореден път я порази.

— Гай, това е Трей Брадок-Блек. Трей, това е моят брат Гай.

Като пристъпи напред, Трей намигна деликатно на Емпрес, протегна сърдечно ръка към Гай и каза:

— За мен е удоволствие!

— Добър… вечер, сър! — заекна от притеснение Гай, втренчил поглед в огромната фигура на мъжа, препасал шест оръжия на пояса си. — Вие трябва да сте мелезът — отбеляза нетактично Гай, след което мигновено се изчерви от спонтанната си реакция и започна да се извинява още по-притеснено.

Трей го прекъсна с думите:

— Това няма значение, Гай. Свикнал съм вече. Всъщност много ценя бащиното си потекло и това, което съм наследил от неговата външност.

— Преси каза, че ще преследвате онзи мерзавец, който ви е застрелял в гърба. Ще го застреляте или ще го обесите? А може би е по-добре да го завържете на земята, за да го изпохапят мравките и всякакви други гадини?

Трей изглеждаше слисан и развеселен. Той погледна усмихнат към Емпрес и попита:

— Сестра ти ли ти каза всичко това?

— О, не, сър — побърза да отговори Гай, — аз само си мислех, че след като сте… половин индианец и…

— Хареса ми идеята за мравките — подхвърли закачливо Трей. — Ще ми помогнеш ли да я осъществим, когато заловим онзи нещастник?

Гай разтвори широко очи и възкликна.