— Ти имаш и сестри? — Трей бе шокиран, но бързо се съвзе и тихо произнесе: — Ами да, разбира се, нали през онази нощ у Лили, ми каза, че имаш и сестри, и братя.
Той почувства колко безпомощен и незапознат е с начина на общуване с децата, и то на различни възрасти. А това навярно налагаше по-специални умения и старание.
Емпрес го наблюдаваше в този момент и остана доволна от реакцията му. Самоувереността и достойнството му бяха също толкова невероятни, както обаянието и чарът му. Но сега нещата бяха по-различни, тъй като Трей се намираше на нейна територия и ситуацията коренно се отличаваше от тази в ранчото, където Трей се възползваше от възможността родителите му и куп слуги да го обграждат с внимание. При новото положение, в което се бе оказал — в тази малка къщичка с братята и сестрите на Емпрес, той едва ли щеше да си позволи да нарежда както преди. Не, Емпрес не таеше никакви лоши чувства към Трей, нито пък искаше да му отмъщава за склонността към властност. По време на дългото пътуване към дома си тя бе установила, че не само не го мрази, а напротив, таи искрени и топли чувства към него. В този миг тя изпитваше едно-единствено желание — да се хвърли в прегръдките му. Но дългите монолози и агонизиращите размисли за мястото й в живота на Трей й бяха помогнали трезво да прецени — всичко. Без любов нищо нямаше смисъл.
— Да, имам двама братя и две сестри — уточни Емпрес, — затова се боя, че твоето пътуване ще се окаже напълно безсмислено.
Емпрес едва намери сили да произнесе тези думи. При това Трей най-невъзмутимо разкопчаваше палтото си. Той погледна към нея и в очите му проблесна добре познатия сребърен пламък.
— Едва не уморих коня си, за да те догоня, така че сега не мога да се смутя от това дали имаш четири или четиридесет братя и сестри. — Трей продължи да разкопчава и второто си палто, като предпочете да не довършва изречението, а само повдигна въпросително вежди. — Става дума само за… — той се усмихна дяволито, по момчешки — някакво уреждане на нещата.
Трей отметна горните си дрехи и ги подаде на Емпрес. Поразена от тежестта им, тя възкликна:
— За Бога, Трей, как носиш толкова тежка дреха?! Сигурно си още по-силен, отколкото съм допускала.
— А ти — по-слаба — добави Трей и постави ръце на раменете й. — Една добра комбинация всъщност…
— Тихо, Трей, децата могат да чуят — прекъсна го нервно Емпрес и посочи с поглед към втория етаж. Когато го видя целият в сняг да влиза през вратата на къщата, тя си бе помислила, че животът й започва отначало. А сега, когато ръцете му я докоснаха, сетивата й мигом бяха погълнати от усещането за неговото присъствие, така близко до нея.
— Целуни ме, диво котенце — прошепна Трей, — това поне е достатъчно тихо, за да бъде забелязано от някого.
При тези думи Трей я вдигна заедно със собствените си тежки дрехи и я целуна нежно.
— Не, не бива — протестираше Емпрес, сякаш с думите си можеше да спре онова, което изпитваше винаги, когато Трей я целуваше, или пък отказът щеше да й помогне да преодолее спомените за онова, което се бе случило помежду им. — Не биваше да идваш — тихо прошепна тя, поемайки си въздух, след като Трей я бе целунал страстно.
Той пое палтото си от ръцете й и го метна на един от столовете.
— Не биваше да ме изоставяш — отвърна й Трей и се извърна към нея. Вълнената му риза бе от невероятно мека материя, в алено. По всичко приличаше на кашмир. Емпрес продължаваше да изглежда твърде скромно до него, въпреки парите, които вече притежаваше. Дори по времето, когато баща й получаваше завидна сума пари като граф дьо Джордан, тя никога не бе имала този разкош и лукс, които бяха характерни за живота на Трей. Може би неговата самоувереност, основана на богатствата му бе причината за недоразуменията между тях. Привилегиите и богатствата му го правеха такъв, какъвто си е, а това съвсем противоречеше на нейните разбирания и мечти за бъдещето.
— Бях принудена да го сторя — противопостави се Емпрес, убедена, че Трей никога няма да бъде неин, — а ти не е трябвало да ме следиш.
При тези думи тя се отдръпна назад.
— Трябваше да го сторя — каза Трей с нисък, дрезгав глас и пристъпи към Емпрес.
Тя се почувства като в капан, притисната до стената.
Усети познатия аромат на тялото му, когато Трей постави нежно ръцете си на раменете й. За него явно не съществуваше понятие като „не“. Отказът й, макар и произнесен на глас, съвсем не можеше да се прочете в искрящите й от желание очи. Докато устните им се докосваха в нежна целувка, Трей се питаше дали в скоро време ще могат да се уединят в тази малка, препълнена от деца къща, в която едва имаше място човек да се завърти. Емпрес усети възбудата на Трей. Тя неволно потърси езика му и тъкмо когато страстно сляха устните си в едно цяло, отвън се дочу жизнерадостното подсвиркване на Гай.