Нямаше нужда от тези препятствия и резервираност. Той бе разбрал напълно тайната на нейното минало — тези невръстни братя и сестри, мизерията и беднотията, заедно с мъчителните спомени за аристократична почтеност и влияние, проличаващи в семейните портрети, окачени по стените; самотния сребърен свещник и висящия над камината офицерски меч. Какво още можеше да се скрие? На територията на Монтана — пък и навсякъде на Запад — имаше многобройни семейства, които се бяха придвижили към границата, за да възстановят своите предишни наследства и богатства. Защо й трябваше да се изолира така от него! Трей съвсем нежно попита, преди да я докосне:
— Скъпа, защо си толкова сдържана и непристъпна? Казах ти точно това, което си мисля. Липсваше ми.
Но когато Трей се пресегна да я хване за ръката, Емпрес се оттегли с бързи крачки настрана, при което масата отново се оказа помежду им.
Как можеше да отвърне на въпроса на мъж, чиято спалня бе по-голяма от цялата тази къщичка, където тя живееше със своите братя и сестри! Още повече, че брат й Гай, а също и останалите деца по всяка вероятност чуваха целия разговор. Та те бяха толкова близо, на една ръка разстояние! Как можеше да му каже: „Не, не съм уличница и въпреки това, че бях в салона на Лили, аз не съм за продан — а още по-малко душата ми!“ А как можеше да обясни на Трей, обграден от толкова много обожателки през целия си живот, че не може и не иска да си „играе на любов“ с него. Според Арабела и Люси флиртуването бе нещо обикновено, съвсем в реда на нещата, може би се бе превърнало даже в навик за него!
А нейните чувства към Трей бяха действително твърде сериозни и дълбоки. Тя не можеше да си позволи и най-малката игра с него. Трябваше да бъде силна! Толкова години бе успявала да бъде, а сега, още повече — след като бе поела на плещите си бремето да се грижи за цялото семейство след смъртта на родителите. Затова Емпрес предпочете да бъде сурова и хладнокръвна, за да не изпадне в неловко положение пред децата, ако ги слушаха в този момент, както и да опита да се защити. „Не може да се говори за никаква интимност, бъди практична!“ — наложи си тя. Емоциите й обаче, съвсем не издържаха и неочаквано за самата себе си, тя отвърна:
— Ти също ми липсваше.
— Аз ще се погрижа за децата — каза Трей тихо и уверено, наблюдавайки как вълнението я обхвана. Пулсът й на секундата се ускори, което можеше да се види от фината кожа на шията й. Трей си спомни какво удоволствие бе да обсипва с целувки тази нежна кожа. Беше уверен, че нейните чувства в този миг са същите. — И ние двамата с теб можем да останем насаме.
— Не! — отсече Емпрес, а страните й се изчервиха при чувството за обида и посегателство над нейния личен живот. — Не можеш да го направиш!
— Напротив, мога — отвърна й Трей.
Той не се опита повторно да я докосне, но думите и погледът му бяха достатъчни, за да се почувства тя ужасно неловко и притеснено. Емпрес потръпна, при което Трей се усмихна и попита:
— Искаш ли да ти помогна да приготвим закуската?
Същия ден Трей се държа твърде прилично и сдържано, въпреки тайно подхвърляните любовни погледи към Емпрес в моментите, когато децата не ги забелязваха или бяха заети. Емпрес бе невероятно развълнувана, струваше й се, че всички чуват ударите на сърцето й. Трей, разбира се, се държеше изключително добре и почтено и още от първия момент, в който се запозна с децата, той спечели всеобщото им възхищение. Невероятно бе, че тези малки същества, вместо да се шокират или изненадат при вида на странния грамаден мъж, появил се ненадейно през нощта в тяхната къща, го възприеха веднага като свой и всички до един го харесаха. Емпрес изобщо не бе допускала, че той умее да готви толкова добре и когато спомена за това, Трей само я погледна, арогантно повдигайки едната си вежда и престорено смирено запита:
— Защо пък да не умея да готвя?
Това изобщо не удовлетвори любопитството на Емпрес и тя настоя да разбере откъде, за Бога, знае да приготвя нещо толкова сложно като ябълковия сос, когато нито веднъж не го бе видяла да помогне в готвенето, докато бяха в ранчото. Всичко, което Трей бе правил там, се свеждаше до позвъняването за някой слуга. След като децата с радост се включиха в приготвянето, изпичането и изяждането на кейка, Трей им предложи да се облекат в топли дрехи, за да ги изведе да се пързалят с шейна.
За кратко време той се превърна в нещо като образец, идол и най-добър приятел на децата, нещо, което действително изглеждаше невероятно, като се имаха предвид възрастовите разлики между братята и сестрите на Емпрес.