След като разпита Кресуел, Блу разбра, че Трей почти е настигнал Емпрес с разстояние от няколко часа разлика и това се бе случило един ден преди снегът да започне да вали. Блу пределно добре знаеше уменията на Трей като преследвач и конник, затова бе сигурен, че е успял да я открие. И ако не я бе открил, преди да е достигнала своя дом, дано поне семейството й не причиняваше някакви неприятности на Трей. В случай, че Трей бе успял да я засече по пътя, можеха да се скрият в някой навес и да изчакат, докато бурята отмине. А такъв навес Трей щеше да открие със сигурност, защото наследникът на Хейзард бе обучен във всички възможни техники и способи за оцеляване при екстремални обстоятелства.
Сега, когато бурята бе отминала, издирването можеше спокойно да продължи. Блу изпрати неколцина мъже до ранчото за още коне и провизии, а двамата с Фокс разпитаха допълнително живеещите около станцията на Кресуел за посоката, в която Трей бе потеглил. Никой обаче не можа да им помогне.
Докато търсенето на Трей продължаваше, Джейк Полтрейн предпочете да прекара колкото може повече време в Палата на удоволствията на Ли Синг Ку. Той обмисляше отмъщението си над Брадок-Блек и никой не го обезпокояваше в този момент на опиянение от наркотика. Виждаше се като победител над всичко и всички. Това обясняваше и пристрастието му към опиатите. В такова състояние Джейк бе само триумфиращ, изпаднал в еуфорията на надмощието и отмъщението над семейство Брадок-Блек. В тези моменти, когато главата му бе замъглена от опиати, той никога не подгъваше гръб, винаги излизаше най-силен и смел — нещо, което съвсем не бе така в реалността. Да, той наистина се бе огънал в онзи ден, когато поставяше огради, контролиращи правата му над водите в района, а Хейзард изникна отнякъде, мощен като бик, заедно с проклетия си син и онази дяволска шайка бойци край него. С ръце, леко спуснати на хълбоците, където висяха револверите, Хейзард тайно се надяваше Джейк да посегне към пушката си. Тъп арогантен индианец! Той много добре знаеше, че никой не стреля по-бързо и по-точно от него. А и този негов син, безочлив и дързък като дявола, пълно копие на стареца, само че още по-огнен и макар и не толкова хладнокръвен убиец, все пак доста добре владеещ оръжието. Говореше се, че Трей е почти толкова добър в стрелбата, колкото баща си. В онзи прокълнат ден Хейзард бе произнесъл с дълбок, тих и невъзмутим тон:
— Намираш се на земя, която принадлежи на абсароките. Ние не разрешаваме на никого да поставя каквито и да било прегради на земите на абсароките. Правата над водата са наши. — Смиреността и кроткият благ тон бяха като на самия Бог…
Джейк вдъхна дълбоко от опиата и надигналият се в гърдите му гняв се стопи и изчезна в облака дим. Още едно вдишване и въображаемите сцени, в които той винаги бе победител щяха отново да заемат замъгленото му съзнание.
Джейк бе убил най-хладнокръвно мъжа, когото бе наел да застреля Трей в дома на Лили. През нощта, когато тексасецът дойде да получи втората част от парите, из града се носеше слух, че Трей е на смъртен одър, но Джейк осъзнаваше, че ако открият убиеца, ще разкрият и самия него. Джейк не бе глупак, а безскрупулен хищник, който добре знаеше, че свидетелите винаги са излишен риск. Малкият пистолет, скрит в ръката му, бе изненада дори за самия професионален убиец от Тексас, който от ранна възраст бе научен да бъде предпазлив. Един от заселниците бе открил вкочаненото тяло на тексасеца, докато търсел изгубено животно. Никой не познаваше намерения труп, въпреки че в хайката, с която Джейк напоследък дружеше споменаха, че този мъж се бил представил като Уейко.
Още едно подозрително съвпадение на обстоятелствата падна на гузната съвест на Джейк Полтрейн.
Една седмица след като Трей бе потеглил след Емпрес, Хейзард и дъщеря му от първия брак, която изпълняваше ролята на негов адвокат, бяха на посещение при шерифа на Хелена.
— Няма да е така лесно — спомена адвокатът. Шерифът току-що ги бе информирал, че всички улики срещу Джейк нямаха конкретно доказателство. Нищо не даваше достатъчни основания да бъде обвинен Полтрейн. При смръщения поглед на Хейзард, шерифът добави:
— Продължаваме разследването.
— Той ми е задължен — промърмори Хейзард, докато минаваха през богато декорираните врати на съда и излязоха навън, където блестеше яркото зимно слънце. Острият вятър прониза тялото му, а косите му се развяха над кожената яка на палтото му. Хейзард поспря, за да се закопчае. „Защо, си мислеше той, проявявам такова търпение и вежливост при явните доказателства за жестокия хладнокръвен опит за убийство на сина ми?!“ Първото, което му хрумна, бе, че с един куршум в главата на Джейк Полтрейн всичко щеше да свърши мигновено. Докато подрастваше, едно време, го учеха да отмъщава на всички свои врагове. Той въздъхна тежко в студения брулещ вятър.