— Мартин прави всичко, което е по силите му — каза дъщеря му, досетила се какво може да означава тази въздишка на Хейзард, — но няма никакви свидетели. — Гласът, с който тя произнесе тази защита на шерифа, прозвуча на Хейзард като нещо типично и общоприето от страна на адвокат в такъв случай. — Явно, никой през онази вечер у Лили не е забелязал убиеца да идва или да напуска местопроизшествието.
— Да не би да се опитваш да защитаваш Мартин? И сам виждам, че е достатъчно млад и неопитен, макар да ми изглежда добър и надежден. Искаш ли да го накарам да…
— Татко, изобщо не се опитвай да ми напомняш, че той ми е длъжен — каза дъщерята на Хейзард с отмерен тон, докато тъмните й очи бяха твърде сериозни.
Дейзи бе дъщеря на Хейзард от предишния му брак, преди да срещне Блейз.
— Не мога ли да се произнеса за процеса, преди да са го изопачили като някакво злобно нападение на ревнива жена над мъж? Ако го направят, това означава, че нямаме никакви доказателства за противното, което означава, че не можем да обвиняваме. Би ли искал да стане точно така, а, татко?
— Дейзи, успокой се — подкани я Хейзард с усмивка.
Тя обаче не само не се усмихна в отговор, а повдигна намръщено вежди, което извънредно много напомняше за собствения му навик да го прави, като се разсърди.
— Изобщо не съм се усъмнил в твоите умения и опит — извини се Хейзард, като си припомни, че годините във Васар и високите й оценки на изпитите, докато следваше право в Чикаго, несъмнено й бяха дали основание да има определено самочувствие. Той самият много се гордееше с нея. — Само че ми се иска всичко да стане много по-бързо — поясни Хейзард.
— Татко, разбери, че не можеш да разстреляш всеки, който не е съгласен с тебе.
Дейзи определено се заяждаше с него, макар че усмивката й бе доброжелателна. Именно тази усмивка, нежна и чувствена, бе причината Хейзард да се влюби навремето в майка й.
— Ще се опитам да се държа по-цивилизовано. Допада ли ти тази идея?
— Не се занасяй. Знаеш твърде добре, че си по-цивилизован от всеки друг тук, в Монтана!
— Добре тогава, какво ще кажеш, ако наистина проявя цивилизованост и поканя Мартин на вечеря? Това ще навреди ли на собствените ти разбирания за добро поведение и етикет? — попита Хейзард, лъчезарно усмихвайки се към дъщеря си.
— Недей да ме притесняваш, татко!
— Не ме наричай „татко“. Звучи ми така, сякаш сме се срещнали точно преди два дни.
— Добре — съгласи се Дейзи, отказвайки се изобщо от всякакви такива обръщения, тъй като „тате“, „на-па“ или „татенце“ й се струваха още по-неофициални и интимни, несвойствени на нейната улегнала, задълбочена натура. Още като съвсем малка тя бе твърде сериозна, концентрирана над всичко, което вършеше. Не бързаше да изказва мнение или становище, преди да е премерила всички доводи и алтернативи. Тя изцяло бе случила с професията, която си избра.
За да я разсее, Хейзард каза:
— Е, бих предпочел „татко“ пред тази продължителна и мъчителна съдийска пауза.
При тези думи той се усмихна широко и разроши перата на тъмновиолетовия й кадифен жакет.
Като се приведе леко и предпази с ръка скъпите пера на жакета си от закачката на баща си, тя бавно се усмихна. Дейзи шиеше дрехите си при един парижки шивач. Шапката й бе невероятно женствена и предизвикателна. От баща си бе наследила високия ръст и живия поглед, а от майка си — изключителната женственост, елегантност и чар.
— Татко, не се тревожи за мен. Няма опасност да си остана стара мома.
Едва ли, наистина, при тази красота… — помисли си Хейзард, но предпочете да й отвърне тактично, като не пропусна и нейните собствени виждания за женските права:
— Не бих се тревожил, Дейзи, ако ти сама пожелаеш така да живееш, но, по дяволите, ако действително проявяваш някакъв интерес към Мартин Содерберг, защо да не направим нещо?
— „Да направим“? Не ми допада твърде като предложение. Защо всички ще се ангажираме с това? Сама също бих могла да се погрижа.
При тези думи Дейзи се протегна и помирително подаде ръка на баща си.
В този момент Хейзард си припомни изплашеното дванадесетгодишно момиченце, което току-що бе изгубило майка си и втория си баща при злополука по време на лов. След ужасното нещастие дъщеря му го очакваше толкова сериозна и задълбочена в неговия кабинет, че Хейзард не можеше да разбере дали всичко, което й каза тогава, действително й бе станало ясно. След като я бе хванал за ръката, той й бе предложил: