— Какво мислиш за Мартин?
— Изглежда много приятен. А ако отговаря на изискванията на Дейзи, означава, че е още по-добър. Тя е доста особена.
— При тази забележка не зная дали да се обиждам или напротив. Да не би да искаш да кажеш, че ти не си особена? — попита Хейзард закачливо и раздразнително.
— За Бога, не! — отвърна Блейз с усмивка на лицето. — Аз изобщо не съм особена. Единственото нещо, което искам, е мъжът ми да ме обича повече от всичко друго на света.
— Сигурно затова така добре се разбираме — каза Хейзард със задоволство.
— Ако те чуя да казваш нещо подобно на някоя друга жена, ще те убия! — закани се Блейз с ведра усмивка на лицето, а сърцето й тръпнеше от щастие, че любовта им се бе съхранила непокътната през годините.
— Като зная колко добре стреляш, ще внимавам доста — отвърна Хейзард, очевидно развеселен.
Съвсем скоро след разговора им, докато Блейз и Хейзард се обличаха, Фокс пристигна с новини:
— Открихте ли го? — попита Блейз с разтревожен глас и безпомощно потърси ръката на Хейзард.
Фокс ги осведоми как е протекло издирването, докато стигнат до Кресуел, отговори бързо на въпросите на Хейзард за темпото, с което се придвижват, провизиите, снежната покривка и предаде куп заповеди за Блу след завръщането му от планината на следващия ден.
Блейз, естествено, бе много по-загрижена от Хейзард. Бащата имаше абсолютно доверие на сина си, че ще оцелее в планината. Нали сам го бе обучавал! Освен това Трей бе тръгнал с достатъчно провизии. Онова, което безпокоеше Блейз, бе неукрепналото му здраве. Майките, помисли си Хейзард, винаги пренебрегват дреболиите и детайлите, като например онова, което той бе узнал за начина, по който Емпрес и Трей бяха прекарали дните си в спалнята, докато са били сами. Това го караше да бъде спокоен, че Трей очевидно имаше доста сили, щом е съумял да прекара така бурно цяла една седмица. Като баща той не се безпокоеше изобщо за Трей, но ако Блейз не вярваше на слуховете за преживяванията му с Емпрес през последната седмица, и това не я успокояваше ни най-малко, то всичко си беше неин проблем. Хейзард не искаше да засегне чувствителността и разбиранията й, като й намекне, че напразно се безпокои за Трей.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изпълнен с енергия, Трей изрина снега от пътеката към конюшнята. Той успя да извърши това след полунощ, тъй като луната светеше ярко след преминалата буря и всички в сгушената къщичка бяха заспали..
През последните дни той бе прекарал весело и приятно времето си с децата. След като завършиха снегоходките, те се заеха да майсторят лъкове и стрели, а надвечер всички оставиха по един отпечатък в непокътнатата снежна покривка. Трей и Гай донесоха на няколко пъти кофи с вода, за да могат всички да се изкъпят с предварително нагорещената вода в пригодената за целта вана, поставена до печката, пред която бе спуснат един чаршаф.
По време на вечеря, когато всички сияеха от чистота, задоволство и радост, гледката бе повече от идилична — няколко малки деца и млади хора, които излъчваха здраве и жизненост. Заедно с децата Трей пя разни песни на френски и английски, които никога преди не бе чувал. Когато Емпрес тихо му прошепна „Благодаря ти!“, малко преди да отведе децата да си лягат, той възкликна непринудено какво удоволствие е било всичко това за него. Бързият му отговор отчасти стъписа Емпрес и я накара да се замисли сериозно над неговата топлина и приобщаване към дома им. Понякога той искрено се учудваше колко спонтанно Емпрес се радваше на всичко, а след това мигом се натъжаваше или ставаше сериозна, като че ли загрижена за това, че си е позволила твърде много. В тези моменти тя бе твърде различна от онази лъчезарна и весела Емпрес, която Трей си спомняше отпреди. Той си обясняваше всичко това единствено с факта, че децата бяха тук.
Затова тази вечер енергично и буйно изрина снега, за да прокара пътеката, мислейки само за мига, когато щеше да поговори с нея насаме, без децата да шават наоколо. Вече бе направил топло легло за двамата в плевника — с два топли юргана, надиплени върху сладко ухаещата слама.
Това бе някакъв невероятно красив сън, помисли си Емпрес, като тихо въздъхна. Тя неволно повдигна брадичката си нагоре и потърси устните на Трей. Почувства как я обхваща вълна от неописуемо щастие, радост и удоволствие, когато устните им се сляха. Емпрес леко измърка от наслада, а тялото й потръпна от пронизалия я любовен импулс, на който тя отвърна безрезервно с готовност.