— Ако тя умре, ще те убия — бе казал той с едва сдържан гняв и напрежение. И макар че тонът му бе твърде нисък и спокоен, стиснатите му челюсти показваха, че състоянието му е кризисно. Само слугите знаеха колко близо до бурята бе Трей.
— След малко се връщам — бе процедил Трей към досадния лекар, който бе пожелал да го оставят насаме с болната.
Трей се оттегли рязко, като кършеше нервно ръцете си. Блу внимателно го изтика от стаята, преди да бе избухнал.
— Гай заспива прав, Трей. По-добре му помогни да се настани и да легне да спи.
Най-дипломатично Блу обясни на докторите защо Трей е толкова нервен и категоричен. А и те самите разбираха твърде добре ситуацията. При това Хейзард не им плащаше малко. Късно вечерта в библиотеката им сервираха да хапнат и след като Трей бе съпроводил Гай до спалнята, родителите му учтиво го изчакаха, за да му зададат деликатно няколко въпроса. Очевидно Трей бе страшно разтревожен за здравето и живота на Емпрес. Беше изтощен, с тъмни кръгове под очите. Тялото му бе измъчено и изтъняло от тежкото пътешествие през снежната планина. Той се отпусна в стола си срещу масата. Толкова изнервен беше от всичко случило се през последните дни, че това проличаваше и в гласа, и в реакциите му. Родителите му решиха, че е съвсем неуместно да го уведомят за неочакваното посещение на Дънкан Стюарт предния ден. Нямаше нужда да го обременяват допълнително с шокиращите новини, които Дънкан им бе поднесъл.
Те всички останаха будни тази нощ, а Трей бе непрестанно край леглото на Емпрес. Лекарите се бориха цялата нощ, като смъкваха температурата й с късове лед.
Трей не се откъсваше от нея, само от време на време слизаше за още кафе. Наблюдаваше с проницателен поглед усилията на лекарите. Седнал неподвижно на един стол, той приличаше на истински демон на отмъщението. При вида му лекарите просто не смееха да прекъснат старанията си нито за миг. Към сутринта дишането на Емпрес се възстанови и температурата й спадна. Трей заспа, както бе седнал в стола, държейки ръката на Емпрес в своята.
— Какво ще правим? — разтревожено попита Блейз и се притисна към Хейзард, седнал до нея на канапето, обгърнал я с една ръка зад гърба. — Трей се тревожи за Емпрес. Това е повече от ясно. Блу каза, че е заплашил лекарите с убийство, ако Емпрес не оживее. Сигурен ли е Дънкан, като твърди, че… — Тя не довърши думите си. Фактът, че Валери бе посочила Трей за баща на детето, което носи, все още й се струваше твърде странен и непроверен, за да изрече това на глас.
— Има ли някакво значение дали той е сигурен, щом отправя такива обвинения?
На същия ден Хейзард бе проверил доколко са верни и другите твърдения на Дънкан — относно обвиненията за опит за изнасилване, повдигнати срещу Сивия орел и Ловеца на бизони. Какво ли щеше да стане, ако Трей откажеше да се ожени за Валери? И двамата индианци признаха, че са спали с Валери, но без никакво насилие. Напротив, самата Валери Стюарт ги бе под тикнала към това. А ако една бяла жена обвинява червенокож в опит за насилие над нея, нямаше никакъв шанс индианецът да бъде оправдан. Двамата застрашени можеха спокойно да избягат, разбира се, но Валери и баща й бяха обмислили своя ход дори и при такова стечение на обстоятелствата. С крайно спокоен, невъзмутим тон, въпреки наглия й безочлив начин, по който изнудваше, Дънкан бе уведомил Хейзард, че ако тези двама обвиняеми изчезнат, Валери ще посочи някой друг от индианското племе. Очевидно за нея това няма ще никакво значение. Хейзард нежно погали жена си и това донякъде я утеши.
— Не се тревожи, любов моя, ще намерим изход от тази ситуация.
Думите му обаче увиснаха във въздуха, като една безпомощна, макар и благородна лъжа.
Час по-късно Трей влетя в стаята, светнал от щастие. Той обяви с весел глас:
— Отивам да се обръсна и да се изкъпя. Емпрес отвори очи. Мисля, че успя да разбере къде се намира. Когато й казах, че децата спят, тя се усмихна. Толкова е изтощена и измъчена, но все пак изглежда прекрасно!
Трей едва ли осъзнаваше какво говори, толкова бе развълнуван. Той си мислеше, че прави някакво невероятно важно съобщение. Накрая бързо добави:
— Трябва да вървя.
Махна бързо с ръка и изчезна от стаята. Родителите му се усмихнаха печално след него.
— Това се казва любов — продума Хейзард. — Той самият се нуждаеше от лекар преди няколко часа. Никога не съм го виждал толкова изтощен. А сега… — изведнъж усмивката на Хейзард се стопи, той въздъхна и добави: — Мисля, че имаме доста сериозен проблем.
— Трябва да направиш нещо. Той няма да се съгласи с условията на Дънкан Стюарт. Това ми прилича на някогашните заплахи на Карл. Помниш ли какво каза тогава Трей. Той не е бил първият и последният. Шарлот Танджън бе имала цял куп любовници. Едва ли детето и тогава е било от Трей. И сега е същото.