— Скъпа, няма защо да ме убеждаваш. Чувал съм всичко това и преди.
Всъщност Хейзард бе чувал за подобни обвинения не само от страна на Шарлот, а и от много други жени, които са били с Трей и за които Блейз изобщо не подозираше. Когато някоя клюка достигнеше до нейните уши, Хейзард я пренебрегваше като типични сплетни за малкия град.
— Не се тревожи, мила моя. Ще направя всичко, което е по силите ми.
— Искам Трей да бъде истински щастлив.
— Не мисля, че трябва да се тревожиш за това, обич моя — каза й Хейзард твърде уверено. — Той отдавна преследва щастието и му се наслаждава твърде усърдно от години насам.
Разбира се, Трей означаваше страшно много за Блейз и Хейзард добре знаеше това. Трей бе единствен син и Хейзард също го обожаваше. Но Блейз бе неговата опора в живота, неговата вярна спътница и когато я видеше разтревожена или нещастна, Хейзард се измъчваше изключително много.
— Остави всичко на мен — каза той нежно и се наведе да я целуне. — Ще се справим някак с този проблем. — Видът му бе намръщен и решителен. — Нека първо Емпрес се оправи, за да може Трей да се запознае със ситуацията и да се справим със Стюарт за няколко дни. Все още никой не знае, че Трей се е завърнал. Ако наредя на всички да мълчат, можем да запазим в тайна неговото завръщане поне за още един-два дни.
Хейзард знаеше, че може да има доверие на домакинството, състоящо се от дузина слуги. Трябваха му само два дни, за да позволи всички жители на Хелена да узнаят, че Трей се е завърнал жив и здрав.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
На закуска децата се държаха изрядно, с изключение на Едуард, който игриво пренебрегваше нарежданията, прошепвани му от Женевиев, и повтаряше с високия си, писклив глас:
— Пиш! Имам пиш! Имам пиш! Пиш!
Бяха изтълкували ентусиазма на Едуард към новите му родители като детско прехласване пред вътрешната канализация. Всъщност той беше прекарал изминалия час неизменно в тоалетната на детската стая, която не преставаше да облива, с което беше докарал по-големите си сестри до затруднение, граничещо със смърт. И трите по-големи деца сега розовееха от смущаващата насока на приказките на Едуард на закуска. Интересните въпроси на Хейзард и Блейз за високопланинския чифлик на децата облекчиха всички, а щом вниманието на Едуард веднъж бе привлечено от канелените рула, разговорът прие по-приемлива в социално отношение насока.
След закуска всички вкупом се изкачиха по стълбите да видят Емпрес, която, макар и още слаба, беше много по-добре. Температурата й се бе смъкнала рязко и тя беше успяла да задържи малко пилешки бульон, но бе много бледа. Крехкостта й се подчертаваше от размерите на леглото на Трей.
Родителите на Трей бяха щастливи от нейното завръщане и от, „възможността да се срещнат със семейството й“. Емпрес едва не избухна в сълзи при добрината им, но беше възпряна от енергичното, знаменателно съобщение на Едуард за шедьовъра на канализацията. Емпрес се изкикоти:
— Наистина, Едуард, ти си такова дете! — каза Женевиев, а Трей сърдечно изтъкна, че с десетте бани в къщата Едуард ще има забавление поне за месец.
След няколко минути една от трите медицински сестри в стаята започна да се покашля и да поглежда подчертано часовника си. Блейз предложи да отидат заедно с децата и Хейзард в детската стая да проверят дали са останали здрави играчки. За по-малко от минута стаята се опразни. Дори Гай и Емили, които се смятаха за възрастни, бяха изпълнени с благоговение при вида на редиците играчки, подредени спретнато на полиците по стените на детската стая. След още една минута медицинските сестри напуснаха стаята, прогонени от един изричен поглед на Трей.
— Имаш ли нещо против? — попита той, като придърпа един стол по-близо до леглото. — Исках да останем насаме, двамата, а тези сестри, макар да съм сигурен, че са изключително компетентни, имат вид, достоен за фронтона на Нотр Дам. Честно да ти кажа, с тях щях да оздравея само от страх. — Трей нежно докосна ръката на Емпрес, след това преплете пръсти с нейните и се засмя. — Действа, нали? Чувстваш се по-добре.
В отговор Емпрес се усмихна на високия, силен мъж, който държеше ръката й, сякаш е рядък порцелан от времето на династията Мин.
— Много по-добре, а ръката ми няма да се счупи.
Единствено за да й покаже, че може да проявява и по-голяма обективност към здравословното й състояние, той стисна ръката й със сила, която не би измачкала и нежния пух на новоизлюпено пиленце.